— Дотук не схващам значението на вашето сравнение — каза Родин, като започна да се надига на пръсти и да приклепва все повече с кървясалите си клепачи.
— Ще бъда по-ясна — усмихна се Адриана. — Представете си господине, че последната услуга, която направихте на мен и на принца, защото вие непрекъснато напомняте за извършените от вас услуги, е едно съвсем ново и доста умело изиграно поведение от ваша страна…
— Браво, дъще — зарадва се графът, — присъдата ти е точна.
— Ха, че това присъда ли е? — без изненада възкликна Родин.
— Не, господине — засмя се Адриана, — не е присъда, а обикновен разговор между млада девойка и стар философ, приятел на доброто. Представете си също, че редовните услуги, които правихте на мен и на моите роднини, внезапно ми отвориха очите. Или по-точно — добави важно госпожицата, — представете си, че както Бог дава на жената майчиното чувство, за да закриля детето си, така и моето щастие ми даде чувството да го предпазвам. Не зная какво предчувствие ми просветли хилядите неясни досега обстоятелства и ненадейно ми разкри, че вместо мой приятел, вие може би сте най-опасния враг както за мен, така и за рода ми.
— Значи от присъда минаваме към предположения — каза невъзмутимо Родин.
— А от предположенията, господине, трябва да ви кажа, че ще минем към твърденията — продължи Адриана с достойнство и спокойна твърдост. — Да, сега зная, че за известно време съм била ваша жертва. Ще споделя с вас без омраза, без гняв, но със съжаление, че човек се натъжава, гледайки как един просветен и умен мъж се унижава до такава степен, извършвайки куп дяволски хитрини, че накрая става за смях. Нима има нещо по-смешно от това, човек като вас да бъде сразен от една госпожица, чието единствено оръжие, единствена защита и единствено познание е любовта! С една дума, господине, от днес нататък аз ви смятам за свой постоянен и опасен враг, защото виждам целта ви, но не зная с какви средства искате да я постигнете. Няма съмнение, че тези средства ще бъдат всевъзможни. Но въпреки това не се страхувам от вас. Още утре ще съобщя всичко на рода си и нашето дейно, разумно и решително съгласие ще ни пази, защото явно става дума за онова огромно наследство, от което без малко не ни лишиха. Какво сходство може да има между действията, за които ви обвинявам, и целта, която преследвате? Изобщо не зная, но както сам ми казахте, моите неприятели са толкова опасни и хитри, интригите им са толкова заплетени, а действията им — толкова умели, че човек трябва да очаква и да предвижда всичко. Ще запомня този урок. Обещах ви да бъда откровена, господине, и мисля, че бях достатъчно откровена.
— Ако аз съм ваш враг, поне от благоразумие би трябвало да не бъдете толкова откровена — невъзмутимо каза Родин. — Но вие ми обещахте и един съвет.
— Съветът ще бъде кратък. Не се опитвайте да се борите с мен, защото, както виждате, тук има нещо по-силно от вас и от вашите съобщници — жена, която защитава щастието си.
Адриана произнесе последните думи толкова уверено, а в красивите й очи се четеше такава смелост, че въпреки цялото си нахалство, Родин за миг се уплаши. Но той изобщо не се смути и след като помълча, отвърна с презрително състрадание:
— По всяка вероятност повече няма да се видим, скъпа госпожице, затова винаги помнете едно: аз никога не се оправдавам. Оправдава ме бъдещето. А същевременно нищо не ми пречи да бъда ваш предан слуга — и той се поклони. — Приемете искрените ми почитания, господин графе — добави Родин и се поклони още по-ниско на господин дьо Монброн, а след това излезе.
Щом йезуитът напусна стаята. Адриана веднага отиде до писалището си, написа набързо няколко думи, запечата писмото и каза на господин дьо Монброн:
— Няма да се видя с принца преди утрешния ден от суеверие, а и защото според моите планове тази среща трябва да бъде тържествена. По-късно ще ви разкажа, но сега веднага трябва да му предадете това писмо, защото с неприятел като Родин всичко трябва да се предвижда…