— Това е справедливо и е наш дълг, госпожо — отговори кардиналът и остави празната чиния. — Ние знаем колко много ви дължи Църквата за спасителния начин, по който ръководите религиозните дела, на които сте покровителка.
— Колкото до това, Ваше Високопреосвещенство, можете да бъдете сигурен, че аз отказвам каквато и да било помощ на всеки бедняк, който не ми покаже документ от изповедника си.
— Това е единственият начин, — каза кардиналът, и поднесе към устата си една вкусна опашка от рак, — да се придаде смисъл на милостинята. Изобщо не искам да зная, че безбожниците гладуват, докато въпросът с набожните стои другояче. — Сетне кардиналът бързо погълна рака и продължи: — Освен това ние знаем колко ревностно и безмилостно преследвате нечестивите и непокорните на нашия Свети Отец.
— Ваше Високопреосвещенство трябва да бъде уверен, че по сърце, по душа и по убеждение съм римлянка и не правя никаква разлика между гал и турчин — отговори решително княгинята.
— Права сте, госпожо — намеси се белгийският владика, — дори ще кажа нещо повече: Църквата трябва да се отнася с по-голяма омраза към един гал, отколкото към един поганец и в това аз съм напълно солидарен с Людовик XIV. Помолили го за милост към един негов придворен. „Никога, казал великият крал, той е янсенист.“ „Но, Ваше Величество, той е безбожник.“ — „Това е друга работа, да бъде помилван“, — отговорил кралят.
Тази малка шега на владиката предизвика бурен смях. След това отец д’Егрини се обърна към кардинала и започна сериозно:
— За беда, Ваше Високопреосвещенство, ако не бяхме бдели зорко, низшето духовенство щеше да се зарази с галиканизъм и размирничество против онова, което те наричат деспотизъм на Владиците.
— За да се избегне това — поде тежко кардиналът, — владиците трябва да бъдат по-строги и винаги да помнят, че първо са римляни, а после французи, защото във Франция те представляват Рим, Светия Отец и интересите на Църквата, както един посланик представлява в чужбина държавата си, своя господар и интересите на народа си.
— Така е — каза отец д’Егрини, — затова и ние се надяваме, че благодарение на силния тласък, който даде Ваше Високопреосвещенство на Владиците, ще успеем да вземем в свои ръце свободата на преподаването. Тогава, вместо млади французи, заразени с философия и глупав патриотизъм, ще имаме много добри, много послушни и много покорни римокатолици, които по този начин ще станат смирени поданици на нашия Свети Отец.
— По този начин в определен момент — продължи белгийският владика, — ако нашият Свети Отец пожелае, както предполагам, че ще стане, да освободи католиците на Франция от послушанието им пред сегашната власт, признавайки друга власт, ще може да се осигури създаването на значителна и мощна католическа партия. — Щом каза това, владиката избърса челото си и отиде при помощната масичка да се разхлади с изстуден шоколад.
— Едно такова правителство винаги ще бъде признателно на подобен подарък — каза княгинята и се засмя. — В такъв случай то ще отстъпи на Църквата големи права.
— И така Църквата пак ще заеме мястото, което трябва да заема и което, за щастие, не й принадлежи във Франция днес, във времената на безбожие и безвластие — допълни кардиналът. — Слава Богу, по пътя си срещнах много владици, чието безразличие стопих и чиято ревностна последователност събудих, препоръчвайки им да нападат открито и смело в името на Светия Отец свободата на печата и вероизповеданието, макар тя да е призната от омразните революционни закони.
— Не се ли опасявате, Ваше Високопреосвещенство, от ужасните опасности и жестоките мъчения, на които ще бъдат подложени Владиците, ако ви послушат? — поинтересува се княгинята. — А онези отвратителни жалби за злоупотребите? Защото в края на краищата вие ще живеете във Франция и ще нападате законите на страната, както наричат онези драсканици адвокатите и депутатите. Страшно нещо. Държавният съвет ще заяви, че във вашето пастирско послание има злоупотреба. Ваше Високопреосвещенство разбира ли колко е жестоко един църковен избраник, седнал на владишкия престол, заобиколен от своите сановници и от своя съвет, да чуе как десетина безбожни бюрократи с черни и сини ливреи крещят на различни гласове: има злоупотреба, има злоупотреба! Но ако действително някой злоупотребява, то това са самите те, защото стават смешни.
Шегата на княгинята бе посрещната със смях.
Белгийският владика поде:
— Според мен, тези горди защитници на законите, въпреки че вдигат ужасна врява, за да бъдат забелязани, действуват с абсолютно християнско смирение. Ако някой владика удря безмилостна плесница на тяхното безбожие, те му се покланят и скромно отговарят: „Да, Ваше преосвещенство, но злоупотреба има…“.