— Аз мисля, че ако под неговата видима преданост към Обществото се крие някаква задна мисъл, това трябва да се разбере на всяка цена, защото с влиянието, което е придобил в Рим от доста време и което един ден почувствувах, веднага щом намери удобен случай, Родин може да стане много опасен.
— В това отношение — допълни д’Егрини, подразнен от завистта си към Родин, — аз съм на същото мнение, защото понякога съм забелязал крайна избухливост и славолюбие в него, а Ваше Високопреосвещенство трябва да знае това… — отец д’Егрини не можа да довърши.
В този момент госпожа Гривоа почука на вратата, открехна я и направи знак на господарката си. Княгинята отговори с кимване. Госпожа Гривоа се оттегли.
След малко в салона влезе Родин.
III глава
Равносметката
Щом Родин се появи, двамата владици и отец д’Егрини скочиха от местата си — такова уважение внушаваше превъзходството на този човек. Сбръчканите им от недоверие и завист лица веднага светнаха, по тях се разляха усмивки на благосклонност и почит, а княгинята направи няколко крачки, за да го посрещне.
Винаги дрипавият и мръсен Родин остави кални следи върху мекия килим с големите си обувки, подпря чадъра си и се отправи към масата, но не с обикновеното си смирение, а с твърда крачка, с изправена глава и уверен поглед. Той не само че не се чувствуваше сред свои, но съзнаваше, че ги владее с ума си.
— Тъкмо говорихме за Ваше преподобие — каза благосклонно кардиналът.
— Така ли! — погледна втренчено Родин високия сановник. — И какво говорихте?
— Как какво? — отговори белгийският владика, бършейки изпотеното си чело. — Всичко най-хубаво, което може да се каже за Ваше преподобие.
— Няма ли да си вземете нещо, отче? — предложи княгинята на Родин и му посочи богатата трапеза със закуските.
— Благодаря, госпожо, тази сутрин си похапнах ряпа.
— Секретарят ми, абат Берлини, който тази сутрин попаднал на вашата закуска, ми каза, че скромната храна на Ваше преподобие е достойна за пустинник — намеси се кардиналът.
— По-добре да говорим за работата си? — отсече Родин като човек, свикнал да властва и ръководи разискванията.
— Ще бъдем много щастливи да ви чуем — каза кардиналът. — Ваше преподобие сам определи този ден, за да ни разкаже за хода на делото Ренепон, което е толкова важно, че най-вече заради него пристигнах във Франция, защото поддържайки интересите на Исусовото общество, на което съм член, аз поддържам интересите на Рим. Обещах на преподобния отец генерал, че изцяло ще се вслушам във вашите заповеди.
— Аз ще повторя онова, което каза Негово Високопреосвещенство — намеси се владиката. — Ние тръгнахме от Рим заедно, следователно и идеите ни са еднакви.
— Няма съмнение — каза Родин на кардинала, — че Ваше Високопреосвещенство ще бъде от голяма полза за нашето дело. Сега ще ви кажа как… — След това той се обърна към княгинята и й рече: — Заръчах да предадат на господин Баление да дойде тук, госпожо. Ще трябва да му съобщим някои неща.
— Щом дойде, веднага ще го доведем тук — отговори княгинята.
Откакто Родин влезе отец д’Егрини мълчеше. Явно бе потънал в горчиви размисли и водеше усилена вътрешна борба. Най-сетне той се поизправи, обърна се към кардинала и каза със заядлива нотка:
— Няма да моля Ваше Високопреосвещенство да бъде съдия между Негово преподобие отец Родин и мен. Нашият генерал заповяда, а аз се подчиних. Но тъй като Ваше Високопреосвещенство скоро пак ще се види с нашия началник, ще ви помоля да ми направите една услуга и да му предадете точно отговорите на Негово преподобие отец Родин на някои мои въпроси.
Кардиналът се поклони.
Родин погледна отец д’Егрини с учудване и сухо каза:
— Нещата са решени. Защо са тези въпроси?
— Не искам да се оправдавам — отговори отец д’Егрини. — Само бих желал Негово Високопреосвещенство да има вярна представа за ситуацията.
— Тогава говорете, но преди всичко се пазете от пустословие — след това предупреждение отец Родин извади един голям сребърен часовник, погледна ги и добави: — В два часа трябва да бъда в „Свети Сюлпиций“.
— Ще бъда съвсем кратък — каза отец д’Егрини със сдържан гняв, обърна се към Родин и продължи: — Когато Ваше преподобие сметна за добре да ме замести и осъди може би твърде строго начинът, по който ръководех интересите на Обществото, признавам искрено, че тези интереси бяха ощетени…