Отец д’Егрини вече се разкайваше, че започна този разговор, но въпреки това започна с нескрита ирония:
— Не отричам, че средствата ви са дребнави. Съгласен съм с вас, че са много детински и съвсем обикновени. Но това не е достатъчно, за да се оцени високо заслугата ви. И по този повод ще ви попитам…
— Какво излезе от всичко това? — с нехарактерна за нрава си разпаленост довърши Родин. — Погледнете моята паяжина и ще видите онази хубава, млада, вироглава девойка, която преди шест седмици се гордееше с красотата, смелостта и ума си, че сега е бледа, сразена и носи кървяща рана в сърцето си.
— Да, но мъжеството и безстрашното геройство на индийския принц, което трогна цял Париж, развълнува и госпожица Кардовил — каза княгинята.
— Да, но аз обезсилих действието на глупавата му дивашка храброст като внуших на хубавата девойка, че с убиването на черни пантери не може да се докаже чувствителността, деликатността и верността на един влюбен.
— Добре — намеси се отец д’Егрини, — да предположим, че госпожица Кардовил е ранена в сърцето…
— Но каква полза ще има от това делото на Ренепон? — полюбопитствува кардиналът и се облегна на масата.
— Първо — каза Родин, — ползата е в това, че когато най-опасният враг е смъртно ранен, той напуска бойното поле. Струва ми се, че това все пак е нещо, нали?
— Наистина — каза княгинята, — с ума си и смелостта си госпожица Кардовил можеше да стане сърце и душа на насочения срещу нас съюз.
— Да допуснем, че е така — упорстваше отец д’Егрини. — От тази гледна точка няма защо повече да се боим от нея и това е едно предимство. Но дали сърдечната рана ще й попречи да вземе дела си от наследството?
— Кой ви каза това? — студено и уверено попита Родин. — А знаете ли защо толкова се старах да я сближа с Джалма против волята й и след това пак против волята й да я разделя с него?
— Нека чуем с какво ще попречи тази буря от страсти да си получат дела от наследството принцът и госпожица Кардовил? — не се предаваше отец д’Егрини.
— Кажете ми от какво небе се стрелва гръмотевицата и убива — от ясно или бурно? — презрително попита Родин. — Бъдете спокойни, зная къде да сложа гръмоотвод. Колкото до господин Харди, той живееше за три неща — за работниците си, за един приятел и за една любовница. Три стрели пронизаха сърцето му. Аз винаги се целя в сърцето — това е приятно и сигурно.
— Прав сте, че е приятно и достойно за похвала — намеси се владиката, — защото ако съм разбрал правилно, този фабрикант има държанка и затова би било добре да си послужим с лоши средства, за да накажем лошия човек.
— Очевидно — добави кардиналът, — те крият в себе си лоши страсти и сами са си виновни, ако други си послужат с тях.
— Нашата света майка Перпетуа — каза княгинята, — спомогна с всевъзможни средства да се разкрие това отвратително прелюбодеяние.
— Приемам, че и господин Харди е ранен в най-съкровената част на сърцето си — започна да отстъпва по малко отец д’Егрини. — Но ако той изгуби богатствата си, ще бъде още по-алчен да получи огромното наследство.
Това твърдение се видя доста сериозно на Владиците и княгинята. Всички погледнаха Родин с любопитство, но вместо да отговори, той отиде до масата със закуските и противно на аскетичното си въздържание и отвращението си от виното, разгледа бутилките и каза:
— Какво има в тези шишета?
— Бордо и Ксерес — отвърна госпожа Сен-Дизие крайно изненадана от неочакваното желание на Родин.
Той взе наслуки една бутилка, наля си чаша мадерско вино и го глътна наведнъж. От известно време чувствуваше, че по тялото му преминават тръпки, а след това го обземаше някаква слабост и той се надяваше да се подкрепи и ободри с виното. И след като избърса устата си с опакото на мръсната си ръка, Родин се върна при останалите, обърна се към отец д’Егрини и попита:
— Какво казахте за господин Харди?
— Че като се лиши от имуществото си, още повече ще ламти за наследството — повтори отец д’Егрини, обиден от заповедническия тон на началника си.
— Господин Харди да мисли за пари?! — повдигна рамене Родин. — Да видим дали изобщо може да мисли. Той е съвсем съсипан. Безразличен е към всичко и е като замаян. Когато от време на време идва на себе си, плаче като малко дете. Тогава се отнася с уважение към онези, които се грижат за него, а аз съм го оставил в добри ръце и започва да се показва чувствителен към нежното им съчувствие, което те непрекъснато му демонстрират. Защото той е добър, много добър и дори много слаб човек и благодарение на това… Отец д’Егрини, вие ще се заемете с по-нататъшните действия.