Убеден, както останалите присъствуващи, от лукавата увереност на Родин и изплашен от своя противник, отец д’Егрини му каза:
— Признавам, че сгреших, усъмнявайки се в изобретателността и остроумието на Ваше преподобие. Подведох се от външната дребнавост на приложените от вас средства, разглеждах ги отделно едно от друго и не можах да ги оценя в тяхната цялост, а плодовете им изобщо не предвидих. Сега разбирам, че успехът на делото, благодарение на вас, не подлежи на никакво съмнение.
— Вие преувеличавате — отвърна с трескаво нетърпение Родин. — В момента страстите кипят, но минутата е критична, и както алхимикът, в чиито съд кипи сместа, която може да му донесе богатство или смърт, сега само аз мога да… — Родин не успя да довърши, хвана с две ръце челото си и издаде болезнен, сподавен писък.
— Какво ви става? — попита отец д’Егрини. — От известно време страшно пребледнявате.
— Не зная — отговори с променлив глас Родин, — главоболието ми се усилва и за миг ми се зави свят.
— Седнете тогава — съчувствено предложи княгинята.
— Хапнете нещо — добави владиката.
— Нищо ми няма — направи ново усилие над себе си Родин, — слава Богу, не съм разглезен. Тази нощ не спах. Прилошава ми от умора. Това е. Казах, че сам ще трябва да управлявам това дело, но не ще мога да го довърша. Ще трябва да изчезна, но непременно ще бдя в сянка и ще държа всички нишки, които само аз мога да контролирам — добави той, а гласът му все повече гаснеше.
— Отче, — разтревожи се кардиналът, — вие сте тежко болен. Пребледнявате все повече. Заприличахте на мъртвец.
— Възможно е — сърдито отвърна Родин, — но аз не се безпокоя от такива дреболии. Да се върнем на въпроса си. Отец д’Егрини, сега е моментът, когато вашите качества, които никога, не съм отричал, могат много да ми помогнат. Вие сте привлекателен, имате обаяние и убедително красноречие. Ще трябва… — и Родин отново не довърши. По челото му потече студена пот, краката му се подкосиха и въпреки неизчерпаемата си енергия, той каза: — Признавам, че не се чувствувам добре. Но тази сутрин ми нямаше нищо. Сега неволно потръпвам и ми е много студено.
— Приближете се до камината… Болестите идват неочаквано — каза владиката и предано му подаде ръка: — Ще ви мине…
— Изпийте един горещ чай — предложи му княгинята. — Добре, че доктор Баление скоро ще дойде и ще ви прегледа.
— Наистина, странно нещо — каза кардиналът.
Като чу тези думи на високия сановник, Родин, който с голяма мъка се бе дотътрил до камината, обърна поглед към него и го изгледа втренчено. След това, поддържан от неукротимата си енергия, въпреки че с всеки изминал миг все повече и повече посърваше, той му каза с угаснал глас, мъчейки се да му придаде твърдост:
— От топлината ще ми мине. Хубаво ще я наредим, ако се разболея, тъкмо когато въпросът за наследството на Ренепон може да се реши в наша полза, само ако е в мои ръце! Но да се върнем към темата. Казах ви, отец д’Егрини, че можете много да ни помогнете, както и вие, княгиньо, ако се нагърбите със задачата и вземете всичко присърце…
Родин отново замълча. Този път той извика силно, политна върху един стол, претъркули се назад, отпусна ръце и простена:
— Зле ми е…
Тогава се случи нещо страшно. Мъртвешки бледото лице на Родин със светкавична бързина започна да се разлага, хлътналите му очи кървясаха, потънаха още по-дълбоко в орбитите си и образуваха две черни ями, от които святкаха само огнените му зеници. Червеникавата, влажна и студена кожа на лицето му, по което бяха полепнали мокрите му коси в миг стана зелена. През сгърчената му от болка уста излизаше тежък дъх, прекъсван от време на време от стенанията му:
— Зле ми е… Горя…
След това той започна да дере с нокти разголените си гърди, защото бе скъсал копчетата на жилетката си и наполовина бе съдрал мръсната си черна риза, сякаш дрехите увеличаваха болката, от която се превиваше.
Владиката, кардиналът и отец д’Егрини се спуснаха към Родин и го наобиколиха, за да го възпрат. Той изпитваше страшни болки. Изведнъж положи невероятно усилие и се изправи на краката си вдървен като труп и с разкъсани дрехи, с разрошена бяла коса около зеленото лице с червени, святкащи очи той прикова поглед в кардинала, който се бе надвесил преди миг над него, хвана го с треперещите си ръце и извика с ужасен, пресеклив глас: