Разноските по това веселие се покриха с волни пожертвования и сутринта, след една богата и хубава закуска в единия край на Париж, веселата компания тръгна смело на път, за да приключи деня с вечеря на площада пред храма „Света Богородица“. Казвам смело, защото младите жени явно имаха много силен дух и изключително твърд характер, за да преминат през големия град, обзет от страх и ужас, да срещат на всяка крачка каруци с умиращи и трупове и да се подиграват с болестта, която изтребваше цял Париж. Впрочем, само в Париж, и то само в една определена прослойка от населението можеше да се роди подобна идея.
Двама мъже, грубо маскирани като гробари, с много дълги изкуствени носове и шапки от върбови клонки, накичени с панделки, рози и креп, водеха четирите коня. В каретата се возеха четирима души, които изобразяваха Виното, Лудостта, Любовта и Играта. Тези символични лица имаха за задача с всевъзможни подигравки, осмивания и шеги да съкратят живота на Холерата, която беше изобразена като зловеща, смешна бабичка, и те се гавреха с нея както могат. Значението на всичко това беше следното: за да може човек със сигурност да надвие холерата, трябва да пие, да се смее, да играе и да се люби.
Виното беше представено от един дебел, огромен човек с голям търбух, с венец от бръшлян на главата, с кожа от пантера на раменете и с огромна златна чаша, окичена с цветя. Само Нини-Мулен, нравственият църковен писател, можеше да покаже пред смаяните зрители толкова червените си уши, толкова кръглия си корем и толкова тържествуващото си червендалесто лице. На всяка крачка той се правеше, че изпива чашата си до дъно, а след това се обръщаше към Холерата и й се подиграваше.
Холерата беше като труп, излязъл от гроба, покрита с бял чаршаф. Маската й от зелен картон с червени, хлътнали очи, сякаш се присмиваше на смъртта. Перуката й имаше три леко напудрени плитки и се увенчаваше от островърха памучна шапчица. Вратът и ръцете й бяха разголени и боядисани в зелено. Едната й ръка трепереше настрани, а с другата се подпираше на крива тояга. Беше обута в червени чорапи с пъстри ленти и високи черни кожени обувки. Този смешен представител на холерата беше Голчо. Въпреки че алкохолизмът и разпуснатият живот бавно, но сигурно го съсипваха и той едва се държеше на краката си, Морок го накара да вземе участие в празненството.
Звероукротителят беше облечен като цар на картите и представляваше Играта. На главата му стърчеше златна картонена корона. Строгото му лице с дълга брада, беше нашарено с всички бои на картите и от време на време той разлюляваше подигравателно една голяма торба, пълна с фалшиви пари, пред очите на Холерата. Затруднените движения на дясната му ръка показваха, че звероукротителят още усеща болки от раната, която му нанесе пантерата, преди Джалма да я убие.
Лудостта беше представена от едно младо, весело и пъргаво момиче, което размахваше пред лицето на Холерата пръчка, накичена със златни дрънкулки и носеше червена шапчица. То заместваше нещастната Вахканална царица, която отново щеше да вземе участие в едно такова веселие, макар и не същото по философско значение, но не по-малко шумно и предизвикателно.
Любовта олицетворяваше красива девойка на име Модест Борнешу, която беше модел на един прочут живописец, също участник в шествието. Една ли можеха да се намерят по-достойни и изящни форми, за да се представи любовта. Момичето беше облечено в къса рокля със златни звезди. Носеше синя шапчица от сърма, а зад раменете й трептяха две прозрачни крила. От време на време тя правеше много неприлични знаци на Холерата.
Около основната група се движеха други не по-малко смешни маски, които носеха надписи:
„Холерата е погребана!
Кратка, но добра!
Трябва да се смеем, да се смеем и винаги да се смеем!
Гръм да порази холерата!
Да живее любовта!
Да живее виното!
Ще ни паднеш, нещастна болест!“
Компанията наистина беше толкова весела, че докато преминаваше по площада, за да влезе в кръчмата, на няколко пъти й изръкопляскаха. Но други сметнаха гаврата с нещастието за светотатствена и сред зрителите се понесе ропот.