Като се имат предвид изключителните обстоятелства, човек наистина трудно би могъл да определи отношението си към тази проява и да каже със сигурност какво заслужава демонстрираната смелост: похвала или укор.
Появата на такива болести, които от столетие на столетие унищожават човечеството, винаги се съпровожда с нравствена възбуда, която не подминава нито един от пощадените и оцелелите. Понякога в такива моменти се събуждат най-глупавите предразсъдъци, най-дивите страсти, или пък най-благородното себеотрицание и най-смелите постъпки. У едни страхът от смъртта се превръща в доживотен кошмар, у други поражда пълно презрение към живота.
Но маскираните изобщо не се интересуваха от всичко това, най-после достигнаха до входа на кръчмата и влязоха сред весели възгласи.
Всичко спомагаше за съчетаването на най-странните и несъвместими противоположности. Кръчмата се намираше едновременно до болницата и до храма, така че пиянските викове на пируващите се сливаха с набожните песнопения и стенанията на умиращите.
Маскираните веднага се настаниха около приготвената трапеза.
Маскираните се разположиха в най-големия салон на кръчмата. Те бяха шумни, весели и приказливи, но приповдигнатото им настроение беше странно. Понякога и най-решителните от тях си спомняха, че лудешката им борба с болестта излагаше на опасност собствения им живот. Тази зловеща мисъл преминаваше като тръпка по цялото им тяло. Затова от време на време те за миг потъваха в неловко мълчание. Но скоро веселите възгласи пропъждаха мрачното настроение, защото всеки си казваше:
— Нека не се показвам слаб, защото ме гледа другарят, гледа ме любовницата ми.
Всеки се смее и се чука приятелски със съседа си. Всеки говори свойски и предпочита да отпие от чашката на своята съседка.
Голчо бе свалил маската и перуката на този, който изобразяваше Холерата. По посинялото му и сухо лице, по мъртвешката му бледост, по мрачния блясък на хлътналите му очи, се виждаше как болестта бавно го разяжда, подпомогната от разпуснатия живот. Макар че усещаше как гори отвътре, той криеше болките си с престорена веселост и променен глас.
От лявата страна на Жак седеше Морок, чието пагубно влияние върху Голчо нарастваше. До него седеше младата девойка, която изобразяваше Лудостта. До нея пък се кипреше Нини-Мулен с огромния си търбух и се преструваше, че търси под масата кърпата си, за да ощипе по коляното другата си съседка, госпожица Модест, която изобразяваше Любовта.
По-голяма част от компанията бе насядала около масата, всеки според вкуса си, всеки до любовницата си, а които бяха сами — където намереха.
Започнаха да сервират второто ястие. Превъзходното вино, хубавото месо, веселият разговор и самата необичайност на ситуацията, бяха възбудили духовете, както всеки ще може да се убеди от последвалата сцена.
VI глава
Странният двубой
Няколко пъти един от слугите в гостилницата, без да го забележат останалите, влиза и нещо прошепва на другарите си като им сочеше с пръст тавана на стаята, в която ставаше гощавката. Те не обърнаха внимание на забележките и притесненията му, защото не искаха да смущават пируващите, чиято луда веселба постоянно нарастваше.
— Кой може да каже сега, че не се отнасяме добре към холерата? Посмя ли тя да направи нещо на нашата славна компания? — каза водачът на маскираните, облечен като турчин.
— Цялата тайна — каза друг — е в това: присмей се на холерата в очите и тя веднага ще ти обърне гръб.
— Тя си отмъщава, защото е глупаво онова, което върши — добави едно красиво момиче и изпразни чашата си наведнъж.
— Истина е — обади се любовникът й. — Седиш си спокоен и се наслаждаваш на радостите на живота и изведнъж, след силна болка, умираш. Какво става след това? Какво показва това?
— Това показва — отговори един прочут живописец, облечен като римлянин от школата на Давид — че холерата е един нещастен колорист, защото четката й използува една и съща зеленикава боя… Тази нещастница май се е учила само от Якобс, царя на класическите живописци, една друга болест…
— Учителю — добави признателно един от учениците му, — аз съм виждал заразени от холера, чиито гърчове са доста приятна гледка, а и смъртта им е лека.
— Господа! — провикна се един не по-малко известен скулптор. — Ето накратко въпроса. Холерата е лош колорист, но добър рисувач. Тя разделя костите с голяма точност… И, Господи, как само ви смъква кожата! Пред нея Микеланджело е прост ученик.