— Съгласни сме! — извикаха всички. — Холерата е слаб колорист, но добър рисувам.
— Освен това, господа — поде наперено Нини-Мулен, — тази болест ни служи за добър урок, както би се изразил великият Босюет. Да, господа. Струва ми се, че чувам глас от небето, който ни казва: „Пийте хубаво вино, изпразнете кесиите си и прегърнете жената на ближния си, защото вашите часове може би вече са преброени, нещастници!“.
Като каза това, православният Силен се възползува от минутното разсейване на госпожица Модест, и шумно целуна по бузата Любовта. Примерът му бе толкова заразителен, че веднага последваха множества шумни целувки и закачки.
— Добре че утре може би ще настъпи краят на света — извика заканително, но с усмивка живописецът на Нини-Мулен — иначе щях да се скарам с вас, че целунахте Любовта, която е моя любовница.
— Това показва, о Рубенсе, о, Рафаело, безкрайните преимущества на холерата, която провъзгласявам за достъпна и мила.
— И човеколюбива! — каза един. — Защото благодарение на нея лихварите се грижат за здравето на своите длъжници. Тази сутрин един лихвар, който трепери над живота ми, ми донесе всякакви лекарства против холерата и горещо ме помоли да ги изпия.
— А питате ли мен? — каза ученикът на прочутия живописец — Шивачът ми, на когото дължа три хиляди франка, ме накара да се увивам на голо с пълнен пояс. Аз тогава му казах: „Господине, ще се обвия с този пояс щом настоявате, за да не изгубите парите, които ви дължа“.
— О, холеро! Пия за твое здраве! — поде Нини-Мулен. — Ти не си никакво отчаяние, напротив — ти си символ на надежда. Колко мъже и жени са се надявали на един, за съжаление неизвестен, номер, който да спечелят от лотарията на вдовството! Но ти се появи и те се развеселиха. Благодарение на теб, услужлива заразо, шансът им за свобода се увеличава.
— А колко са признателни наследниците? Една настинка, едно неразположение и изведнъж виждаш как някой вуйчо или братовчед се превръщат в покойници-благодетели.
— Ами онези, които винаги гледат службата на другия? Холерата за тях също е славен благодетел!
— Колко много клетви за вярност и преданост ще се отправят! — каза разчувствана госпожица Модест. — Колко лъжци са се клели пред някоя кротка жена, че ще я обичат до смърт и сами не са допускали, че ще устоят тъй вярно на думите си!
— Господа — извика Нини-Мулен, — понеже се намираме пред края на света, както каза този прочут живописец, аз предлагам госпожиците да ни дразнят, да ни ядосват, да ни галят, да ни целуват, да си позволяват с нас всякакви волности… Дори да ни обиждат. Да, заявявам, че позволявам да ме обиждат и ги подканям за това. И така, госпожице, вие, която представлявате Любовта — той се приведе над госпожица Модест, която се изхили и го блъсна — вие можете да ми нанесете най-голямата обида, която може да се нанесе на един добродетелен и целомъдрен писател.
Всички посрещнаха със смях странното предложение на Нини-Мулен и това разпали веселбата. Сред тази шумна гълчава, слугата, който вече бе идвал няколко пъти да съобщава шепнешком нещо на другарите си и да им сочи тавана, се появи отново с бледо и смутено лице. Той приближи до собственика на гостилницата и прошепна:
— Вече пристигнаха…
— Кои?
— Както знаете… Онези горе… — и посочи тавана с пръст.
— Аха… — отвърна собственикът. — Къде са сега?
— Вече са в стаята — добави слугата уплашено.
— Какво каза господарят?
— Отчаян е… По причина на… Не знае какво да направи и ме прати при вас.
— А аз какво да направя, дявол да го вземе. Всички знаехме, че ще бъде така. Няма как да се отървем от това…
— Не мога да остана повече, защото пък ще започне…
— Тръгвай, защото и без друго видът ти привлича вниманието на хората. Върви и кажи на господаря да чака края.
Този разговор остана незабелязан от никого, от шумната и развеселена компания. Единствено Голчо нито пиеше, нито се смееше, а с мрачен поглед наблюдаваше наоколо. Той не забелязваше какво става, а мислеше за Вакханалната царица, която би изглеждала прекрасно и би се веселила на подобен гуляй. Споменът за това създание, което Жак обичаше страстно, беше единствената мисъл, която от време на време го изваждаше от тъпото състояние, в което бе изпаднал. Той се бе съгласил да вземе участие във веселбата, само защото този ден му напомняше един друг подобен, прекрасен, заедно с Цефиза. Онази ранна гощавка след нощния бал с маски, онази весела гощавка, на която Вакханалната царица, водена от странно предчувствие, вдигна тъжна наздравица за болестта, която вече приближаваше Франция. „Пия за холерата, беше казала тогава Цефиза, за да пощади онези, които обичат да живеят и да помогне на онези, които не искат да се разделят, да умрат заедно“.