Докато Жак се бе унесъл в тъжните спомени, Морок, който забеляза състоянието му, извика силно:
— Жак, защо не пиеш вече? Да не ти омръзна виното? Искаш ли да ти поръчам ракия?
— Не ми трябва нито вино, нито ракия — отвърна троснато Жак.
— Добре е, че се пазиш — присмя се Морок. — Само такива като мен могат да предлагат ракия. Има нещо не по-малко мъжко в това да сложиш пред себе си бутилка ракия, от това да е изправено пред теб дулото на пистолет.
Голчо чу подигравките на Морок, обиди се, че се съмняват в неговото мъжко пиене и това го извади от вцепенението, за да защити достойнството си.
— Мислиш, че ме е страх да пия ракия ли? — извика той. — Така ли мислиш? Отговори де, Морок.
— Недейте, приятели — обади се един от компанията. — Всички доказахме какво можем. Особено вие, който макар и болен, имахте смелостта да представите Холерата.
— Господа — каза Морок след като видя, че всички погледи са отправени към него и към Голчо, — аз само се пошегувах, защото ако приятелят ми имаше неблагоразумието да приеме предложението ми, той щеше да се покаже не страхливец, а луд. Добре, че беше достатъчно умен да не приеме опасната ми покана и аз…
— Келнер! — извика Голчо като прекъсна ядосано Морок. — Две бутилки ракия и две чаши.
— Какво си намислил? — престори се на изненадан Морок. — За какво са ти тези две шишета ракия?
— За двубой — отвърна Жак хладно и решително.
— За двубой ли? — възкликнаха всички.
— Да. Двубой с ракия. Ти мислиш — каза Жак, — че е еднакво опасно дали пред теб има бутилка с ракия или дулото на пистолет. Нека вземем по една бутилка и да видим кой ще отстъпи.
Това странно предложение на Голчо някои посрещнаха с радостни възгласи, а други с оправдано безпокойство.
— Браво! Ще се надпиват! — викаха някои.
— Такава борба е много опасна — казваха други.
— В подобно време това е толкова сериозно, колкото дуелът до смърт — обаждаха се трети.
От всички тези думи, които му напомняха за опасността, на която се излага, Жак настръхна. След миг изправи гордо глава, бузите му се зачервиха, в погледа му блесна зловещо задоволство и той извика отново с приглушен глас.
— Келнер, да не си оглушал! Поисках две бутилки ракия.
— Отивам да ги донеса — отвърна уплашен келнерът.
Въпреки че решението на Жак бе лудешко и опасно, то бе посрещнато с ръкопляскания от по-голямата част от присъствуващите.
— Бакхус и моята жажда! — гръмогласно викаше Нини-Мулен и се люлееше на стола си. — Моята чаша и моята бутилка. Гърлата са готови! Ракия! Ракия! — Той целуна госпожица Модест и за да се извини за волността, добави: — Любов, вие ще бъдете царицата на красотата… Предчувствам щастието на победителя! Господа, ще останем ли хладнокръвни пред благородния пример, който ни дава Холерата — и той посочи Жак. — Той поръча ракия… Нека му отговорим като поръчаме пунш!
— Да, да! Пунш! Пунш!
— Келнер! — провикна се духовният писател. — Имате ли голям казан или медник, или какъвто и да е съд, за да направите в него пунш за всички?
— Вавилонски пунш!
— Пунш колкото едно езеро!
— Пунш, колкото един океан!
— Господине — отвърна гордо келнерът — има един казан, който тъкмо е калайдисан. Още не сме го употребявали. Той събира най-малко тридесет бутилки.
— Донеси го тук! — заповяда Нини-Мулен. — Изсипете вътре двадесет бутилки кирш, сложете захар, двадесет лимона, канела и запалете огъня. Да гори навсякъде!
Предложението на Нини-Мулен повиши настроението. Чуваха се разговори и шум от разменените целувки в цялото помещение, разменяни под предлог, че на другия ден може би вече няма да ги има, че трябва да се подчинят на съдбата и други такива.
Изведнъж от тавана на салона, в който ставаше веселбата, се разнесоха няколко глухи и равномерни удара. Глъчката престана и всички започнаха да се ослушат.