— Командвай вече, скъпи мой — прекъсна го Жак. — Или аз самичък ще дам командата.
— Щом искате… Ваша воля!
— Който се откаже пръв, той е победен.
— Отлично! — отговори Морок.
— Внимание, господа — каза Нини-Мулен. — Най-напред да проверим дали бутилките са пълни по равно… Оръжията трябва да бъдат еднакви…
По време на приготовленията цареше пълна тишина. Възбуденият от пристигането на пунша дух отново взе да спада, предчувствувайки, макар и неопределено, опасността, която крие за Жак предизвикателството на Морок. Това, както и случката с ковчега, помрачаваше настроението, колкото и някои пресилено да се стараеха да се показват весели.
В определени случаи и най-дребните неща влачат важни последствия. Както вече споменахме, след залязването на слънцето, в дъното на стаята вече бе пропълзял мракът, затова и лицата на онези, които седяха там, започнаха да се осветяват от пламъка на горящия пунш. Както е известно, пламъкът на спирта прави лицата сини и бледи, странни и донякъде страшни. Така изглеждаха и много от гостите, които седяха далеч от прозорците.
Живописецът, комуто това направи най-силно впечатление, каза:
— Погледнете! Вижте как изглеждаме, сякаш всички сме холерици, толкова сме зеленикави и синкави.
Шегата му не се хареса много. За късмет, оглушителният глас на Нини-Мулен разсея това впечатление.
— Двубоят започва — извика духовният писател, който беше по-уплашен и неспокоен, отколкото изглеждаше. — Готови ли сте?
— Готови сме! — отвърнаха Жак и Морок.
— Започвайте! — изрече Нини-Мулен и плесна с ръце.
Двамата изпразниха наведнъж по една чаша, напълнена с ракия.
Морок не трепна, мраморното му лице остана безчувствено, той постави чашата обратно на масата със сигурна ръка. Жак, когато оставяше чашата си, не можа да прикрие леката конвулсия, предизвикана от силна вътрешна болка.
— Юнашко пиене, наистина! — възкликна Нини-Мулен. — Нима не е героизъм човек да изпие наведнъж четвъртината от едно шише с ракия? Никой от нас не може да го направи. Чуйте ме, достойни борци, и с това да приключим.
— Дайте знак! — каза смело Голчо. — С треперещата си ръка той хвана бутилката, но вместо да напълни чашата си, изведнъж каза на Морок: — Не ни трябват чаши! По-добре е с бутилката. Съгласен ли си?
Вместо да отговори Морок поднесе бутилката към устните си и само сви рамене.
Жак го последва.
През жълтеникавото, но прозрачно стъкло на бутилките можеше много добре да се следи постепенното намаляване на питието.
Каменното лице на Морок, бледото и слабо лице на Жак, по чието чело потекоха едри капки студена пот, се осветяваха от синкавия пламък на пунша. Всички бяха приковали погледите си върху двамата с онова любопитство, което неволно предизвикват жестоките зрелища.
Жак държеше бутилката в лявата си ръка, но изведнъж рязко сви пръстите си на дясната. Косата му залепна за челото и върху лицето му се изписа огромна болка. Въпреки това, той продължи да пие, само за миг отлепи гърлото на бутилката от устните си, сякаш искаше да си отдъхне. Погледна към Морок и срещна насмешливия поглед на Пророка, който продължаваше да пие с обикновеното си хладнокръвие. Стори му се, че по този начин той иска да покаже победата си, затова веднага вдигна шишето и жадно продължи да пие…
Силите му вече бяха изчерпани, ужасен огън гореше в гърдите му. Болките му бяха много силни… Той не можа да ги изтърпи, главата му увисна настрани, челюстите му затрепериха конвулсивно, счупи със зъби гърлото на бутилката, вратът му се схвана, спазми сгърчиха крайниците му и той падна в безсъзнание.
— Жак! Синко! Няма нищо! — извика Морок, в чиито поглед светеше дяволска радост.
Той остави бутилката на масата и тръгна да помогне на Нини-Мулен, който напразно се мъчеше да свести Голчо.
Тази внезапна болка, която бе почувствувал той, не показваше никакви признаци на холера. Въпреки всичко, огромен страх обхвана присъствуващите. Една от жените изпадна в нервна криза, а друга започна да пищи.
Нини-Мулен остави Жак в ръцете на Морок и се втурна да търси помощ. В същото време вратата неочаквано се отвори и духовният писател така се изненада, че се дръпна назад, когато видя пред себе си едно лице.