Казвайки това, Голчо се изсмя зловещо и тръпки побиха околните, които все повече и повече се трогваха от тази сцена.
— Приятелю — студено каза Морок — послушай съвета ми и…
— Благодаря, зная какви са твоите съвети. Вместо да те слушам, предпочитам да говоря с моята нещастна Цефиза. И преди да вляза в гроба да й кажа всичко, което разяжда сърцето ми.
— Мълчи, Жак! Причиняваш ми болка! — рече Цефиза. — Казвам ти, че няма да умреш.
— В такъв случай, дължа живота си на теб — каза прочувствено Жак и останалите се разсмяха. — Да — продължи Голчо, — когато дойдох на себе си и те видях бедно облечена, усетих, че ми става по-леко. Знаеш ли защо? Защото си казах „Горкото момиче устоя на думата си и предпочете да работи, да тегли, да пати, да търпи лишения, вместо да си намери друг любовник, който би могъл да й даде поне онова, което й давах аз, доколкото можех“. Честна дума, Цефиза, това облекчи душата ми. Имах нужда да го разбера, защото изгарях, както и сега — добави той със стиснати от болка ръце. — Най-сетне се почувствувах щастлив и ми стана по-добре. Затова съм ти много благодарен, скъпа моя, добра и мъжествена жена. Ти си имала право, защото аз винаги съм те обичал. И по време на най-ниското си нравствено падение, когато си спомнях за теб, винаги чувствувах, че съм бил и по-добър, разкайвах се и ти благодарях за това — каза Жак с пламнали очи, в които се появиха сълзи. — Ще ти благодаря и сега. — И той подаде на Цефиза студената си ръка. — Ако умра, ще умра благодарен. Ако остана жив, ще живея щастливо. Дай си ръката, скъпа Цефиза! Дай си ръката, ти постъпи като честна и искрена жена.
Вместо да хване ръката на Жак, Цефиза коленичи, сведе още по-ниско главата си към земята и не посмя да погледне в очите приятеля си.
— Защо не ми отговаряш? Защо не хванеш ръката ми?
След тези въпроси момичето се разплака. Смазана от срам тя стоеше смирено и челото й почти се опираше в нозете на Жак. Той много се изненада от мълчанието и поведението на Вакханалната царица, погледна я с още по-голяма почуда, чертите му все повече и повече се изменяха и той попита почти шепнешком:
— Цефиза… Сещам се. Ако не хванеш ръката ми, значи… — След това гласът му секна и след кратко мълчание той добави задавено: — Когато преди шест седмици ме откараха в затвора, ти ми каза: „Заклевам се в живота си, Жак, ще работя и ако потрябва ще живея съвсем бедно, но честно“. Така ми обеща тогава. Зная, че никога не си ме лъгала и затова ако сега ми кажеш, че си удържала на думата си, аз ще ти повярвам.
Вместо да отговори Цефиза заплака и прегърна в запъхтените си обятия колената на Жак. И странно, човекът, който се бе превърнал в скот от пиянство и разпуснат живот, който излизайки от затвора се бе поддал на всички убийствени подстрекателства на Морок, същият този човек почувствува страшна болка в сърцето си щом разбра от нямото признание на Цефиза, че тя му е била невярна. В първия миг Жак се почувствува ужасно. Въпреки че бе отпаднал и чувствуваше невероятна слабост, той успя да се изправи на крака. Лицето му се сбръчка от ярост и отчаяние и преди околните да се осъзнаят, грабна един нож и замахна с него към Цефиза. Но тъкмо когато трябваше да нанесе удара се отврати от своя замисъл, захвърли ножа, отпусна се върху един стол и закри лицето си с ръце. Щом Цефиза чу вика на Нини-Мулен, който с известно закъснение се спусна към Жак, за да изтръгне ножа, тя изправи глава. Видът на Голчо нарани сърцето й. Тя го прегърна въпреки съпротивата му и хлипайки, извика:
— Ако знаеше, Жак! Слушай, не ме осъждай докато не ме чуеш. Всичко ще ти разкажа. Заклевам се, че ще ти разкажа всичко, без да те излъжа. Този човек — и тя посочи Морок — не ще се осмели да отрече, че дойде и ми каза: „Имайте сърце да…“
— Не те осъждам. Нямам право да те осъждам. Остави ме да умра спокойно. Сега не искам нищо повече — каза Жак с все по-отслабващ глас и отблъсна Цефиза. След това добави с горчива усмивка: — За щастие, желанието ми се изпълни. Много добре знаех какво върша като се съгласих да се надпивам с Морок.
— Не, ти няма да умреш и ще ме изслушаш — извика като полудяла Цефиза. — Ще ме чуеш, както ще ме чуят и всички, които се намират тук. Тогава ще разберат дали съм виновна. Нали така, господа? Аз заслужавам милост. Ще помолите Жак да ми прости, защото ако не успях да си намеря работа, ако бях принудена от беднотия да се продам, не да се обличам великолепно, а за да изкарвам хляба си и да живея при моята нещастна сестра, която е на смъртно легло и е още по-злочеста от мен, струва ми се, има защо да ми простите. Не съм се продавала за собствено удоволствие. — След това тя се обърна към Голчо и по-тихо, потръпваща от ужас, му каза: — Да знаеш Жак, колко е нечестно, колко е отвратително да се продава човек по този начин. Вече предпочитах да умра, вместо да живея така. Тъкмо отивах да се самоубия, когато разбрах, че си тук. — Като видя, че Жак не й отговаря, тя тъжно поклати глава, сключи умолително ръце и каза: — Жак, само една дума, само една думичка ми кажи, за да разбера, че ми прощаваш.