— Ще си навредите, преподобни отче, не можете да станете. Ако станете болестта ще се повтори и ще умрете. Няма да се съглася с това.
След тези думи се чу шум от кратка борба и стенания, които изразяваха повече яд, отколкото страдание. Гласът продължи:
— Не, не, отче, няма да ви оставя да станете. За по-сигурно ще ви взема дрехите. Време е вече да пиете лекарство. Сега ще ви го приготвя.
В същия момент вратата се отвори и кардиналът видя, че от стаята излиза двадесет и пет годишен мъж, който носеше под мишница стар редингот в маслинов цвят и черни дрипави панталони, които хвърли на един стол. Този мъж беше Анж Модест-Русьоле, първият ученик на доктор Баление. Лицето на младия лекар беше свенливо, кротко и смирено. Косата му отпред бе късо подстригана, а отзад се спускаше до раменете. Щом видя кардинала той първо се изненада, после ниско му се поклони, но не го погледна.
— Най-напред — каза кардиналът с чист италиански акцент на ученика на доктор Баление, поднасяйки шишенцето с камфор под носа си — ме осведомете дали холеричните признаци се повториха?
— Не Ваше Високопреосвещенство, но опасната треска, вследствие на холерата още продължава.
— Добре. Но както виждам, Негово Преподобие не иска да бъде благоразумен. Какъв беше този шум преди малко?
— Негово Преподобие искаше да стане и да се облече, Ваше Високопреосвещенство, но той е толкова слаб, че не може да си свали краката от леглото. Нетърпението го разяжда. Непрекъснато се страхуваме, че силното му вълнение ще го повали отново и ще го умори.
— Доктор Баление идва ли тази сутрин?
— Току-що излезе, Ваше Високопреосвещенство.
— Какво каза той за болния?
— Мисли, че състоянието му е опасно. Негово Преподобие толкова тежко прекара нощта, че господин Баление се разтревожи тази сутрин. Отец Родин беше в такова положение, че за няколко часа кризата можеше да реши живота му. Господин Баление отиде да вземе необходимите неща за една доста сложна операция и скоро ще се върне.
— Това беше ли съобщено на отец д’Егрини?
— Както знаете, Ваше Високопреосвещенство, отец д’Егрини също е тежко болен и от три дни не е напускал леглото си.
— Разбрах за това, преди да тръгна — каза кардиналът — и след малко ще го посетя. Но нека се върнем на въпроса за отец Родин. Щом е в толкова отчаяно състояние и ще бъде подложен на тежка операция, би трябвало да се съобщи на изповедника му.
— Господин Баление му спомена за това, както и за последното причастие, но отец Родин яростно се развика, че непрекъснато го тормозят и смущават и че никой не може да се погрижи за душата му така, както се грижи сам.
— Пресвети Боже, та това не е негова работа — възкликна кардиналът. В гласа му се появиха кресливи нотки. — Не е негова работа, а засяга интересите на Обществото. Преподобният отец трябва да приеме последните тайнства с бляскава тържественост. Смъртта му не може да бъде като смъртта на обикновен християнин! Тя трябва да се разчуе по целия свят. Трябва всички от тази къща, дори и чужденците, да присъствуват на тази сцена, за да направи впечатление на всички начинът, по който той умира.
— Ваше Високопреосвещенство, същото искаха да кажат на Негово Преподобие отец Бризон и отец Брюне, но вие знаете как отец Родин посрещна тези съвети. Господин Баление не смее да настоява пред отец Родин, за да не се повтори смъртоносната криза.
— Тогава ще настоявам аз, защото в това безбожно революционно време, една тържествена християнска смърт би направила огромно впечатление на народа. Дори би било добре, в случай на смъртен изход от болестта, тялото на преподобния отец да се балсамира и да се изложи в църквата според римския обичай. Моят секретар ще даде плана на гробницата, която ще бъде пищна. Според положението, което отец Родин заема в Обществото, погребението му трябва да бъде великолепно. Ще са необходими най-малко шестстотин свещи и около дванадесет кандила край тялото, за да го осветяват. След това могат да се раздадат на хората малки книжки за благочестивия отшелнически живот на преподобния отец и…
От близката стая се разнесе силен трясък като от захвърлен метален предмет и прекъсна думите на кардинала.
— Да не би отец Родин да е чул, че Ваше Високопреосвещенство говори за балсамирането му — попита Анж Модест-Русьоле. — Леглото му е точно до тази стена и всичко се чува.
— Ако отец Родин ме е чул — каза кардиналът тихичко и отиде в другия край на стаята — това ще ми помогне по-лесно да започна разговора с него. И въпреки всичко, настоявам и вярвам, че балсамирането и излагането на тялото са крайно необходими, за да се направи добро впечатление на народа. Населението е вече много изплашено от холерата, така че едно подобно тържествено погребение е крайно необходимо, за да се подкрепи духът му.