— Ще си позволя да отбележа, Ваше Високопреосвещенство, че тукашните закони забраняват подобно излагане и че…
— Стига с тези закони! — ядоса се кардиналът. — Да не би в Рим да няма закони! Да не би свещениците да не са римски поданици? Не е ли вече време да… — Но тъй като не искаше да продължи пред младия лекар, кардиналът добави: — По-късно ще мислим за това. А сега ми кажете дали след последното ми посещение отец Родин е бълнувал.
— Да, Ваше Високопреосвещенство. Тази нощ бълнува повече от час и половина.
— Записахте ли точно? Както ви наредихме…, всичко което каза болният?
— Да, ето бележките. — И Анж Модест-Русьоле извади от чекмеджето един лист и го подаде на кардинала.
Трябва да припомним на читателя, че последната част от разговора ставаше далеч от стаята на Родин и той не можа да го чуе за разлика от думите във връзка с неговото балсамиране.
Кардиналът взе листа и с огромно любопитство го отвори. След като го прочете, той го смачка и с нескрит яд каза сякаш на себе си:
— Само несвързани приказки! Няма и две думи, от които да се направи логично заключение. Този човек сякаш успява да се владее дори когато бълнува и говори само за незначителни неща. — След това се обърна към Русьоле и му рече: — Сигурен ли сте, че записахте абсолютно всичко?
— С изключение на някои изрази, които непрекъснато повтаряше и които записах еднократно. Ваше Високопреосвещенство може да бъде уверен, че не пропуснах нито една дума, колкото и безсмислена да ми се виждаше… Само един час е изминал, откакто треската му отслабна. Сега е съвсем слаб.
— Още по-добре — отговори неблагоразумно кардиналът, но изведнъж се сети, че отговорът му е неуместен и добави: — Още по-добре, защото така ще оцени онова, което ще му кажа. Ако е заспал го събудете и му съобщете, че искам да вляза при него.
— Веднага ще изпълня заповедта ви, Ваше Високопреосвещенство — каза Русьоле и ниско се поклони, а след това влезе в съседната стая.
— Все за едно и също си мисля — рече си кардиналът. — Когато холерата ненадейно го повали, отец Родин реши, че е отровен по заповед на Светото седалище, което означава, че е кроил нещо много опасно срещу Рим. Иначе защо ще се бои? Кой знае дали нашите подозрения не са основателни? Кой знае дали не е въздействувал коварно и насила върху огромна част от светата колегия, както се опасяваме. Ако е така, с каква цел го е правил? Ето какво не можем да разберем, защото съучастниците му ревностно пазят тайната му. Надявах се, че докато бълнува ще изпусне някоя дума, от която да напипаме следите на неговите деяния. Човек като него, с такъв деен и неспокоен ум, дори когато е болен би дал израз на владеещата го мисъл. Но ето че за пети път нищо не можем да научим, освен празни думи без никакво значение.
В този момент Русьоле се върна и каза на кардинала:
— За голямо съжаление, трябва да съобщя на Ваше Високопреосвещенство, че преподобният отец Родин категорично отказва да приеме когото и да било. Твърди, че има нужда от пълно спокойствие. Въпреки, че е много отпаднал, изглежда мрачен и ядосан. Вероятно е чул Ваше Високопреосвещенство, когато говореше за балсамирането му и…
Кардиналът прекъсна Русьоле:
— Значи Родин бълнува тази нощ, нали?
— Да, от три до пет и половина заранта бълнува.
— И пак нищо — ядосано каза кардиналът и се отправи към вратата на другата стая.
Русьоле се опита да го спре:
— Казах на Ваше Високопреосвещенство, че негово преподобие не иска да приеме никого. Нуждае се от пълно спокойствие преди операцията. Би било опасно да…
Кардиналът не отговори на тази забележка и влезе в стаята на Родин.
Стаята беше голяма, осветяваше се от два прозореца и бе просто, но удобно мебелирана. В камината горяха две цепеници. На огъня имаше джезве, керамично гърне и тиган, в който вреше каша от синап. Наоколо бяха пръснати бельо и превръзки. От лекарствата в стаята миришеше на аптека. Миризмата беше толкова силна, че кардиналът се спря като упоен на вратата. Както бяха споделили помежду си преподобните отци, докато се разхождаха, Родин живееше, защото си беше казал „Трябва да живея и ще живея“. И наистина, както слабите и страхливи умове често стават жертва на злото само от страх, има други хиляди примери, които доказват, че силният характер и нравствената енергия могат упорито да се борят със злото и да възтържествуват понякога и в най-отчаяните положения.