— Нямам намерение да лъжа — мъчително произнесе Родин. — Но ме оставете на мира.
— Най-сетне Бог ви вдъхва разум — въздъхна доволно кардиналът и като реши, че е постигнал целта си, добави: — Послушайте Божия глас. Той ще ви отведе към правия път. Значи вие не се отказвате от думата си?
— Щом съм бълнувал, значи не мога да се откажа. Господи, колко ме боли! Не мога да се отрека от глупостите, които съм говорил, докато съм бълнувал.
— Но ако тези мними глупости съответствуват на действителността! — развика се разярен кардиналът, че надеждите му отново са се провалили. — Ако бълнуването неволно разкрива делата ви…
— Кардинал Малипиери, лукавството ви е по-низостно от моята агония — каза Родин с угаснал глас. — Доказателството за това, че не съм издал никаква тайна, ако изобщо имам такава, е вашето желание да ме принудите да ви я кажа… — И въпреки болките и нарастващата слабост, йезуитът намери сили да се поизправи в леглото, погледна сановника право в очите и подигравателно се усмихна. След това пак се отпусна на възглавницата, хвана гърдите си, изпусна дълга въздишка.
— Проклятие! Този пъклен йезуит ме разкри! — каза си кардиналът и удари с крак по пода. — Усети, че първоначалната му тревога го издаде и сега се пази. Нищо няма да измъкна от него. Ще се възползувам поне от слабостта му, ще му досаждам и със заплахи и закани… — Кардиналът не можа да довърши.
Вратата неочаквано се отвори и в стаята влезе отец д’Егрини, който радостно извика:
— Чудесна новина!
XV глава
Добрата новина
Промяната в лицето на отец д’Егрини, неговата бледност, както и забавената крачка показваха, че ужасната случка на площад „Света Богородица“ му е повлияла зле. Все пак той успя да се овладее и когато влезе в стаята, видът му бе тържествуващ.
— Превъзходна новина!
От това съобщение Родин се разтрепера. Все пак успя да се овладее, повдигна наперено глава, а в очите му пробляснаха едновременно любопитство, неспокойствие и проницателност. Мършавата му ръка даде знак на отец д’Егрини да се доближи до леглото, а гласът му прозвуча слаб и дрезгав:
— Кардиналът успя да ме довърши и се чувствувам много зле, но… ако тази „превъзходна новина“… се отнася до Ренепоновия въпрос, мисълта за който не ме напуска, струва ми се, че здравословното ми състояние би могло… да се подобри…
— Разбира се, че ще оздравеете! — почти извика отец д’Егрини, изведнъж забравил препоръката на доктор Баление, с Родин да не се водят важни обсъждания. — Точно така, ще оздравеете! Ето, четете и се радвайте: предсказанията започват да се сбъдват.
Той извади от пазвата си някакво писмо и го подаде на Родин, който веднага го грабна с разтреперени ръце. Само преди няколко минути болният наистина не бе в състояние да продължи разговора с кардинала, както повеляваше благоразумието, нито пък да прочете някакъв текст, но след думите на отец д’Егрини в тялото му сякаш нахлуха нови сили, нова надежда, които дори му позволиха да се надигне и седне. Погледът му живо пробяга по редовете на писмото.
Кардиналът бе смаян от тази внезапна промяна, а лицето му изразяваше искрено съмнение: това ли е същият човек, който преди няколко минути умираше, в това същото легло?
Когато привърши четенето на писмото от гърдите на Родин се изтръгна радостен вик:
— Започна се и… напредва…
От неочакваната радост болният замижа, на лицето му се появи изкривена усмивка, която оголи едри жълти зъби, от които изражението му стана грозно и отблъскващо. Възбудата, която го бе обхванала бе тъй силна, че Родин изпусна писмото.
— Прилоша му! — извика отец д’Егрини и се наведе объркано над болния. — Моя е вината, че не изпълних съвета на доктор Баление…
— Не, не се корете за нищо, — тихо изрече Родин, като дори се приповдигна още повече, за да успокои отчето. — Сега вече вярвам, че наистина тази добра новина ще ме излекува. Ето… погледнете лицето ми, усещам някаква топлина, която преминава през него…
Наистина, лека руменина бе обагрила бледните доскоро скули. Гласът му също бе укрепнал и не звучеше така прегракнал. Следващите му думи бяха изречени с такова въодушевление, че присъстващите се сепнаха.
— Тази първа сполука проправя път и за следващите! Вече виждам бъдещето… да, да… Нашето дело ще възтържествува, защото всички членове на рода Ренепон ще бъдат смазани… Няма да мине много време… ще видите!