Господарят на Родин го прекъсна:
— Сега прочетете днешното писмо от Лайпциг и можете да допълните сведенията.
Родин разтвори писмото и извика:
— Чудесна новина! Момичетата и водачът им успели да избягат от странноприемницата „Белият сокол“, но били застигнати и заловени на една миля от Мокерн. Откарани са в Лайпциг и са арестувани като скитници. Освен това войникът е обвинен в бунт, обида и нападение срещу съдията.
— Което ще рече, че мудното немско съдопроизводство едва ли ще позволи на момичетата да бъдат тук на 13 февруари — каза господарят на Родин. — Добавете и това в една бележка.
Секретарят послушно резюмира съдържанието на писмото от Морок.
— Продължавайте — рече господарят.
Родин продължи да чете:
„Г-н Франсоа Харди, фабрикант в Плеси, близо до Париж.
Упорит, богат, разумен, деен, честен, учен, обичан от работниците си заради множеството нововъведения, които ги облагоденствуват. Характеризира се като много опасен човек. Но омразата и завистта на другите фабриканти и особено на съперника му, г-н барон Трипо, могат лесно да се използуват срещу него. Ако са необходими и други средства за въздействие върху Харди, трябва да се направи справка с огромното количество документи, които имаме за него. Той отдавна се намира под наблюдение. Що се отнася до медальона, нещата така ловко се заплетоха, че до ден-днешен фабрикантът не е разбрал значението му. Освен това ние винаги го следим и сме в течение на всички негови дела, без той да подозира — предава го един от най-добрите му приятели, от когото научаваме и най-съкровените му мисли.“
„Осемнадесетгодишен, енергичен и великодушен, горд, независим и необуздан. Любимец на генерал Симон, който предвожда войските на баща му Каджа-Синг срещу англичаните в Индия. Майка му почина съвсем млада, когато родителите й живееха в Батавия. Но след смъртта й нито Джалма, нито баща му потърсиха нейното наследство, така че със сигурност не знаят значението на медальона, който е част от него.“
Господарят прекъсна Родин и каза:
— Сега прочетете писмото от Батавия и допълнете сведенията за Джалма.
Родин разтвори следващото писмо и възкликна:
— Още една добра новина! Господин Жозюе Ван Даел, търговец в Батавия и възпитаник на нашето заведение в Пондишери, научил от калкутския си кореспондент, че старият индийски цар бил убит в последната битка с англичаните. Синът му Джалма бил прогонен от бащиния си престол и временно изпратен в една индийска крепост като затворник.
— Сега е краят на октомври — каза господарят на Родин. — Ако допуснем, че принц Джалма се освободи и напусне Индия още днес, едва ли ще пристигне в Париж през февруари…
— Господин Жозюе съжалява, че не е могъл да прояви верността си докрай. Ако стане невъзможното и принц Джалма бъде освободен или успее да избяга, той вероятно ще отиде в Батавия да получи майчиното си наследство, защото не му остава нищо друго. В такъв случай можем да се усъмним в предаността на г-н Жозюе Ван Даел… Той иска още с първата поща много точни сведения за състоянието на г-н барон Трипо, фабриканта и банкера, с когото си има работа.
— Ще му отговорите със заобикалки, защото господин Жозюе досега ни е показал само обикновената си вярност… Допълнете сведенията за Джалма с новите известия.
Родин записа. След малко господарят му попита учудено:
— Господин Жозюе нищо ли не пише за генерал Симон във връзка със смъртта на Каджа-Синг и арестуването на Джалма?
— Нищо — отвърна секретарят и продължи работата си.
Господарят замълча и продължи замислено да се разхожда из стаята. След като свърши с писането, Родин продължи:
„Господин Жак Ренепон, по прякор Голчо.
Работник във фабриката на г-н барон Трипо, съперник на г-н Франсоа Харди. Пияница, лентяй, размирник и прахосник. Не е глупав, но мързелът и разсипничеството напълно са го развратили. Един много способен агент, на когото разчитаме, е влязъл в отношения с госпожица Цефиза Соливо, наречена Вакханалната царица. Тя е любовница на Жак Ренепон. Благодарение на нея агентът се е сближил с този работник и вече със сигурност може да се твърди, че той не знае почти нищо за причините, поради които трябва да бъде в Париж на 13 февруари.“