— Да видим накрая, какво пише в бележката, която ми изпраща човек, на когото имам голямо доверие — въздъхна отец д’Егрини. — Не се съмнявам в абсолютната достоверност на неговите сведения. Дано бъде съвсем различна от останалите…
За да си представи читателят какво е било съдържанието на прочетеното трябва да споменем, че изведнъж в стаята настъпи ужасно объркване, редуваха се яростни ръкомахания, реплики на неприкрита омраза.
XVI глава
Тайната бележка
Отец д’Егрини прочете следното:
„Преди три дена абат Гавриил дьо Ренепон, който досега никога не бе посещавал госпожица Кардовил, дойде някъде към един часа след обед и остана тук приблизително до пет. Непосредствено след неговото тръгване, двама слуги напуснаха двореца: единият отиде у маршал Симон, а другият — първо у Агрикол Балдуин, а след това у княз Джалма.
Вчера, някъде около обед, маршал Симон и двете му дъщери дойдоха у госпожица Кардовил. Малко след това пристигнаха абат Гавриил и Агрикол Балдуин. Проведе се оживен разговор, който продължи няколко часа.
Маршал Симон дойде с кола, но си тръгна пеш, придружен от двете си дъщери. И тримата изглеждаха много радостни. Даже в едно от кътчетата на Елисейските полета маршалът е бил забелязан нежно да прегръща и целува двете момичета.
Последни замъка напуснаха абат Гавриил и Агрикол Балдуин.
Абат Гавриил дьо Ренепон се върна у дома си. Ковачът, когото по много причини трябваше да следим, влезе в една кръчма на улица «La Harpe». След него влязох и аз. Агрикол поиска шише вино и седна в едно затънтено място във вътрешния край на кръчмата. Не пиеше и изглеждаше много замислен. По всичко личеше, че чака някого.
И наистина, след около половин час дойде мъж, към тридесет годишен, черноок, висок, с белег на едното око, облечен в светло кафяв редингот и черни панталони, гологлав. Този човек седна при ковача. Между двамата се завърза доста оживен разговор, но за зла участ нищо не можах да чуя от него. След известно време Агрикол Балдуин подаде на едноокия някакво вързопче, в което както личеше, имаше пари, защото благодарността на новодошлия бе голяма. Накрая той взе от Агрикол и някакво писмо, което последният горещо му препоръчваше. Разделиха се и Балдуин рече високо: «Утре пак ще се видим».
След тази среща, едноокият, който проследих, мина по улица «La Harpe», премина и Люксембург и влезе в къщата на улица «Вожирар».
На другия ден много рано отидох в същата кръчма, защото не знаех по кое време двамата имат среща. След час и половина ковачът се появи.
За да не бъда разпознат, бях се преоблякъл и така успях да седна близо до неговата маса. Не след дълго се появи и едноокият, който подаде на Агрикол писмо, подпечатано с червен восък.
Като го видя Балдуин толкова се развълнува, че в очите му се появиха сълзи.
Писмото бе кратко, защото ковачът го прочете бързо и зарадван още повече, той стана и сърдечно стисна ръката на мъжа, като все го увещаваше нещо. Онзи отначало отказваше, но накрая склони и двамата напуснаха кръчмата.
Проследих ги от разстояние. Както и предишният ден, едноокият пак влезе в къщата на улица «Вожирар», а Агрикол остана да го чака отвън. От време на време той записваше нещо в бележника си.
По едно време ковачът припряно тръгна към площад «Одеон», където се качи в една кола. Метнах се и аз в друга, за да го проследя. Той ме отведе на улица «Анжуи», у госпожица Кардовил.
По някакво съвпадение, точно когато Агрикол влизаше в двореца, отвътре излезе кола с герба на Кардовил, в която седеше много бледен мъж, облечен в дрипи.
Това ми се стори доста заинтригуващо, затова тръгнах след тази кола и не след дълго се озовахме пред полицейското управление.
Кочияшът на госпожица Кардовил слезе и придружи бледният човек в канцеларията. След половин час кочияшът излезе сам, качи се на колата и пое към съда, където отиде направо при главния прокурор. Забави се при него половин час, след което се върна в двореца Кардовил.
От много сигурно място научих, че около осем часа вечерта на същия ден, двамата известни адвокати господин д’Ормесен и господин де Валбел, както и следователят, на когото бе предадено оплакването на госпожица Кардовил за задържането й в болницата на д-р Баление, са се срещнали и разговаряли докъм полунощ. На разговора са присъствували Агрикол Балдуин и още двама работници от фабриката на господин Харди.