Днес княз Джалма посети маршал Симон. Той прекара при него три часа и половина, след което двамата отидоха, по всяка вероятност, при госпожица Кардовил. Непредвидени обстоятелства ми попречиха да добия по-пълни сведения за това посещение.
Преди малко научих, че е издадено постановление за арестуването на някой си Леонард, някогашен доверен човек на барон Трипо. Той е заподозрян в запалване фабриката на господин Франсоа Харди, понеже Агрикол Балдуин и двама негови другари посочили човек с описанието на този Леонард.
От всичко това става ясно, че от няколко дена дворецът Кардовил е място, където се развива голяма дейност, свързана пряко с маршал Симон, неговите дъщери и господин Харди. Без съмнение, което е най-страшното, техни най-опасни агенти са госпожица Кардовил, абат Гавриил и Агрикол Балдуин.“
Ако написаното в тази бележка се съпостави с предишните, ако се припомни и миналото, ще се разбере, че са станали страшни открития за преподобните отци. Стана ясно, че Гавриил е имал дълги и чести съвещания с Адриана, която той дотогава не познаваше.
Агрикол Балдуин бе влязъл във връзка с господин Франсоа Харди, след което правосъдието бе тръгнало по дирите на движението, което бе подбудител и организатор на пожара във фабриката на господин Харди.
След всичко можеше да се допусне дори и това, че госпожица Кардовил се е срещала с княз Джалма.
Бяха се натрупали доказателства, че госпожица Кардовил, вярна на заканата, направена пред Родин при разкриване двойното предателство на преподобния отец, бе решила твърдо да събере около себе си разпръснатите членове на своя род. Тя искаше да ги накара да се обединят срещу опасния неприятел, чиито тайни планове вече излизаха наяве и едва ли щяха да се осъществят.
Сега читателят разбира, какъв гръм бе тази бележка за отец д’Егрини и господин Родин. Родин, който бе тежко болен, който бе прикован към леглото и нямаше сила да стане. Делото, което бе съградил с толкова мъка и упоритост бе започнало да се руши.
XVII глава
Операцията
Трудно е да бъде описано състоянието на Родин по време на четенето на последното съобщение. Преди известно време едно най-обикновено съобщение му бе вдъхнало вяра в успеха на кроените планове и изведнъж…
Едва излязъл от болезнена агония, в съзнанието му упорито се загнезди една мисъл, която го изгаряше: злото или доброто бяха взели връх в тъй грижливо подготвяната от него работа по време на болестта? Най-напред бе научил радостното съобщение, че Жак Ренепон е умрял, но само минути след това ползата от тази смърт, а именно намаляването на Ренепонови с още един, бе изтрита.
И наистина, каква полза от тази смърт, когато този разпръснат доскоро род, преследван с пъклено постоянство, се събира и вече ясно знае кои са неприятелите му, които толкова време го преследват тайно? Ако се съберат заедно всички тези разбити, наранявани сърца, ако си подадат ръка, то делото им става печелившо. Огромното наследство постепенно се измъква от ръцете на преподобните отци. Тогава? Какво да се прави?!
Любопитно нещо е силата на човешката воля.
Родин е в състояние, за което лекарите казват „безнадеждно“, не се знае дали ще издържи още малко, но не се предава, умът му трескаво работи.
Ако днес все пак стане чудото и здравето му се възстанови, то неукротимият му дух, вярата в жилавите планове, които сам е сътворил, ще му помогнат да поправи несполуките. Трябва му живот, трябва му здраве!
Живот, здраве… Лекарят му едва ли би могъл да каже дали ще оживее след толкова сътресения, дори след самата операция. Но на Родин са му нужни живот и здраве, а не тържествено погребение, за което вече му говориха преди време…
Да, той ще живее, защото си е дал дума. Искаше да доживее до днешния ден и успя. Защо да не успее още? Той иска и ще живее!
След като се пребори с измъчващите го мисли, Родин малко се поуспокои и лицето му се отпусна. Отец д’Егрини и кардиналът го наблюдаваха мълчаливо, със страхопочитание.
Щом бе решил да живее и да се бори с рода Ренепон, Родин трябваше да действа съгласно досегашните планове. Пред смаяните погледи на кардинала и отец д’Егрини се извърши истинско чудо: напрегнал цялата си воля, Родин се изпъна като струна и без чужда помощ стана от леглото. Поривът му бе толкова силен, че след него се повлачиха постелите. В стаята бе студено, но по лицето му се стичаха капчици пот, а ходилата му оставяха влажни следи по пода.