— Още ли настоявате за тази операция? — попита тихо отец д’Егрини, за да не смущава Родин, който продължаваше да пише.
— Тази сутрин все още не бях напълно убеден, но след настъпилата промяна тя просто е наложителна. След моментния прилив на сили може да се очаква срив, затова трябва да побързаме…
— Което навярно ще рече — прекъсна го кардиналът, — че може да мине и без операция?
— Това моментно състояние на волята и духът нямат трайни благоприятни последици и дори могат да имат фатални последици, Ваше Високо Преосвещенство.
— А съобщихте ли му за операцията и колко тя е сериозна?
— Почти, Ваше Високо Преосвещенство.
— Тогава е време да бъде уведомен.
— Точно това смятам да сторя, Ваше Високо Преосвещенство — изрече бързо д-р Баление.
След това той се приближи до пишещия, който улисан не бе чул досегашния разговор и започна да му говори със сериозен, твърд глас:
— Искате ли, Ваше Преподобие, да бъдете на крака само за осем дена?
Родин направи знак, с който сякаш искаше да каже: „Та не съм ли вече на крака?“
— Не се залъгвайте — отговори лекарят, — това моментно състояние е превъзходно, но ще трае много малко и ако не се възползваме от него за извършване на операцията, за която ви споменах, открито мога да заявя, че последиците… Не мога да отговарям за тях.
Д-р Баление за момент помисли, че болният се колебае, затова продължи решително:
— С една дума, кажете, Преподобни отче, искате ли да живеете или не?
Родин веднага написа нещо след тези думи на доктора и му подаде листчето, където се четеше следното: „За да живея, съм съгласен да ми отрежете ръцете и краката. Готов съм на всичко.“ Помъчи се да стане след това, но докторът го спря.
— Длъжен съм, Преподобни отче, да ви съобщя, че операцията е доста опасна и болките, които ще изпитате, ще бъдат страшни.
Родин повдигна равнодушно рамене и написа следното: „Оставете ми главата, а всичко останало… вземете!“
Докторът прочете високо това послание, от което кардиналът и отец д’Егрини останаха още по-смаяни.
— Ще трябва вече да си легнете, Преподобни отче — каза д-р Баление.
Родин написа: „Пригответе се за операцията. Аз имам да напиша някои заповеди. Щом станете готов, ми се обадете.“
След това Родин подаде един плик на отец д’Егрини, а на отделно листче бе написал указанието, което гласеше: „Изпратете веднага това писмо на агента, който изпраща анонимните писма на маршал Симон.“
Отец д’Егрини чинно се приведе:
— Тозчас, Преподобни отче. Ще поверя работата на едно отговорно лице.
— Преподобни отче, — обърна се д-р Баление към Родин, — нали бездруго искате да пишете, това можете да сторите и след като си легнете. През това време аз ще се приготвя…
Родин кимна в знак на съгласие и стана. Веднага пролича, че само волята не е достатъчна, за да го поддържа и той се олюля, като неволно приседна на стола. Погледът му с безпокойство потърси очите на д-р Баление.
— Не се безпокойте… Облегнете се на мен и на отец д’Егрини.
По този начин Родин успя да стигне до леглото и легна. Веднага му бяха подадени мастилницата и перото като за опора послужи един блок. Без да чака повече, Родин веднага започна да пише отново. Бе видно, че силите бързо го напускат.
През това време лекарят се обърна към отец д’Егрини:
— Смятате ли, Преподобни отче, че ще имате достатъчно сили да ми окажете съдействие при извършване на операцията? Можете ли да поемете такава отговорност?
Д’Егрини побърза да го прекъсне:
— Не, не… дори и като войник не можах да свикна да гледам кръв…
— В нашия случай кръв няма да има, но…, — д-р Баление се замисли за момент, след което продължи, — ще бъде още по-неприятно. Затова ще е по-добре, ако извикате трима от нашите преподобни отци, които да ми помагат. Бъдете така добър, излизайки, да помолите господин Русьоле да донесе инструментите.
Отец д’Егрини бързо напусна стаята.
Тогава кардиналът се приближи до д-р Баление и разтревожен го попита:
— Болният не се ли намира в голяма опасност?
— Ако издържи операцията, Ваше Високо Преосвещенство, гарантирам, че ще се оправи.
— Точно това е въпросът: ще издържи ли?