— Не знам, какво бих отговорил на него, Ваше Високо Преосвещенство, но на вас заявявам, че надежда има…
— Ако все пак, ако не издържи, ще има ли време да му се отдадат полагаемите се почести публично?
— По мои изчисления, ако се стигне до трагичен изход, той ще живее около четвърт час, Ваше Високо Преосвещенство.
— Това време е недостатъчно, но… какво да се прави…
След този кратък разговор кардиналът се оттегли до един от прозорците и започна тихичко да барабани с пръсти по стъклото, мислейки си за блясъка на гробницата, която толкова много желаеше да осигури на Родин…
В този момент влезе господин Русьоле, носейки голяма квадратна кутия. Приближи се до една ракла и на мраморния плот нареди инструментите, нужни за операцията.
— Колко приготвихте? — попита лекарят.
— Шест, господине.
— Четири ще са достатъчни, но нека има резерв. Памукът ми се струва малко сплъстен…
— Вижте го сам.
— Добре, добре…
— Как се чувства Негово Преподобие? — осведоми се ученикът.
— Гърдите му са много зле, дишането му е утежнено, гласът съвсем се изгуби, но според мен все още има надежда…
— Най-много се страхувам, господине, че Негово Преподобие няма да издържи ужасните болки…
— Ще видим, ще видим… В крайна сметка ние сме длъжни да направим всичко възможно. По-добре запалете свещта, че всеки момент ще пристигнат помощниците ни.
И наистина, след няколко минути влязоха, водени от отец д’Егрини, трима свещеници, които същата сутрин се разхождаха из двора на къщата на улица „Вожирар“. Двамата бяха възрастни, но с червендалести бузи, а третият, макар и млад имаше измъчен вид. Бяха облечени в черни дрехи с бели нагръдници, а на главите си носеха четвъртити шапчици. Видът им излъчваше готовност да помогнат на д-р Баление в рискованата операция.
XVIII глава
Мъчението
— Много ви благодаря, преподобни отци — посрещна ги учтиво д-р Баление, — за готовността да ми помогнете. Вашата задача не е много трудна и аз се надявам, че с Божията помощ тази операция ще изправи на крака отец Родин.
Тримата новодошли, като по даден знак, нажалени вдигнаха погледи към небето, след което се поклониха.
През цялото това време Родин не се интересуваше какво става в стаята и продължаваше да пише хладнокръвно. От време на време дишането му се затрудняваше и при един такъв пристъп, по-силен от предишните, д-р Баление разтревожено се обърна към своя ученик:
— Пригответе се, часът удари.
Йезуитът чу тези думи, но остана спокоен в леглото си. Лицето му не трепна, само малките му змийски очички светнаха трескаво и той изгледа присъстващите един по един. След това остави писалката, запечата последното писмо, след което отправи жест към д-р Баление, с който сякаш казваше, че е готов за операцията.
— Най-напред, преподобни отче, ще трябва да съблечем жилетката и ризата ви.
Родин за миг се поколеба, може би от неосъзнато чувство за срам, но след това сам започна да се съблича, подпомаган от д-р Баление.
Родин се изтегна назад, като откри жълто-белезникавите си гърди. Малката копринена мазна шапчица на главата му придаваше в известна степен комичен вид. Той бе толкова отслабнал, че ребрата му стърчаха, изпънали сухата кожа, като очертаваха всички детайли на скелета, напомнящи черни бразди. Ръцете му приличаха на кости, обвити с въжета.
— Господин Русьоле, подайте ми инструментите — каза д-р Баление.
След това той се обърна към тримата свещеници:
— Моля ви да се приближите. След малко ще се уверите, че работата, която трябва да свършите не е толкова тежка…
Докторът започна да разпределя задълженията им. Оказа се, че наистина работата изглежда доста лесна. Той подаде на всеки от четиримата си помощници по един малък стоманен триножник, неголям по размери. В средната си част уредът се уширяваше. Точно в това място бе силно натъпкан с памук. Всеки трябваше да държи този инструмент с лявата си ръка за специално направена дървена дръжка. Дясната ръка трябваше да може да борави с дълга 40–50 см тръбичка, завършваща с форма, която да можеше да приляга на устните. Другият край пък бе измайсторен така, че да можеше да служи за захлупване на триножника.
Тези инструменти изглеждаха безобидни. Отец д’Егрини и кардиналът, които наблюдаваха внимателно всичко, не можеха да разберат, откъде все пак идва опасността за големите болки. Съвсем скоро, обаче, те откриха истинското предназначение на „невинните“ уреди.