След като завърши с указанията, д-р Баление накара четиримата си помощници да доближат болния — по двама от всяка страна на леглото, което бе изтеглено в средата на стаята.
— Сега, господа — изрече д-р Баление, — запалете памука. Точно така… Поставете горящата част върху кожата на Негово Преподобие посредством триножника, в който се намира фитилът. Покрийте след това триножника с края на тръбата, а с уста духайте от другата страна, за да се разпалва огъня… Както виждате, проста работа.
Действително, изобретението изглеждаше доста опростено.
Така запаленият памук и фитили внимателно бяха поставени от двете страни на гръдния кош на Родин. Цялата операция по предварителни изчисления трае седем-осем минути. Хората, познаващи тази странна процедура, твърдят, че болките от разрез на кожата са нищо в сравнение с усещането от допира на огъня.
До този момент Родин бе следил с безразличие приготовленията. Щом обаче четирите триножника легнаха върху тялото му, в един миг само той се изпъна като змия, но не можа да изкрещи, защото бе напълно онемял. От рязкото движение уредите се разместиха и всичко трябваше да започне отначало.
Д-р Баление се приведе над болния:
— Бъдете силен, драги ми отче. Поднесете Богу тези страдания, той ще ги приеме. Аз ви предупредих, че операцията ще е много болезнена, но от друга страна тя е и вашият шанс за спасение. Вие, който до този момент показахте такава смелост, не допускайте сега малодушието да ви надвие.
Родин отвори очи, които бе стиснал след страшната болка. В тях можеше да се открие срам за показаната слабост. В същото време от двете страни на гърдите му можеха да се видят четири широки яркочервени рани.
Като се отпусна отново в леглото, Родин даде знак да му донесат писалката и лист. На него той изписа това, което бе забравил да включи в последното си писмо: „Да не се губи време. Уведомете барон Трипо за постановлението срещу неговия човек Леонард, за да вземе необходимите мерки.“
Като свърши, Родин подаде написаното на д-р Баление, за да го предаде на отец д’Егрини. Всички присъстващи не можаха да скрият учудването и възхищението си от подобно запазване присъствие на духа след изтърпените невероятни болки…
Родин нетърпеливо наблюдаваше отец д’Егрини, сякаш го подканяше час по-скоро да изпълни нареждането. Д-р Баление схвана това негово желание, защото прошепна нещо на д’Егрини и последният бързо напусна стаята.
— А сега, преподобни отче — обърна се лекарят към Родин, — нашата операция трябва да продължи. Моля ви, обаче, много настоятелно, не шавайте…
Болният не отговори нищо, само вдигна двете си ръце и ги постави на лицето си. Цялата тази гледка бе невероятна, смайваща: трима свещеници облечени в черно, надвесени над тяло, което повече приличаше на мъртвец, отколкото на жив човек, с устни прилепени към някакви странни тръби… Някой би могъл да допусне, че те едва ли не изсмукват кръвта на болния…
Утихналата стая се изпълни с неприятния мирис на изгорена плът. Всеки един от помощниците на доктора в този момент чу тихо пращене под триножника… Този зловещ звук идваше от самата кожа, която се пукаше под огъня. По лицето на Родин обилно се стичаше пот. Жилите на ръцете му пулсираха неравномерно, едва укротявайки огромните болки и заприличваха на въжета, които всеки момент могат да се скъсат…
По време на това невероятно мъчение, което сега Родин изтърпяваше с мъжествената покорност, присъща единствено на дивака, за когото е чест да презира болката, той черпеше сили и смелост от надеждата, от вярата, че ще живее…
Каква бе границата на неговата твърдост и на неустрашимия му характер, на енергичния му ум, щом в промеждутъците на адските мъки успяваше да се отпусне за миг и отново и отново да мисли за плановете по действията срещу рода Ренепон! Навярно дори пресмяташе шансовете за сполука на тези планове, като усещаше, че няма никакво време за губене.
Д-р Баление го наблюдаваше внимателно, като следваше всеки признак на подобрение, каквито постепенно се забелязваха: Родин бе започнал да диша по-свободно.
Изведнъж Родин направи жест с ръка към д-р Баление, с който искаше за момент да се прекъсне операцията.
— Длъжен съм да ви предупредя, Преподобни отче — бързо отговори лекарят, — че по-голямата част на операцията вече е отминала и ако се прекъсне, повторението ще ви се стори нетърпимо…