Като изрече това, Гърбавото посочи червената светлина на залязващото слънце, чиито лъчи бяха започнали да обагрят прозорците.
Цефиза, която бе увлечена от богопреклонния изблик на сестра си, я погледна и възкликна:
— О, сестрице моя, да знаеш колко си хубава в този миг!
— Малко късно идва тази моя хубост — тъжно рече Гърбавото, като посочи мангала.
— Наистина, сестрице, изглеждаш тъй честита, че и последните съмнения, които таях към теб вече се стопиха…
— Да побързаме тогава…
Цефиза отиде в ъгъла и взе мангала.
— Знаеш ли, как става това?… — попита Гърбавото и се приближи до нея.
— Ами то е съвсем просто нещо… Казват, че трябва хубаво да се запушат всички пролуки на прозорците и вратите. Това е всичко.
— Права си, защото я погледни вратата, колко е разнебитена…
— А и покривът е целият пробит.
— Тогава какво да правим? Всъщност, аз мисля, че сламата от нашата постеля добре ще ни послужи.
Цефиза горчиво се усмихна и заговори с ирония, която често спохожда хората, изпаднали в подобно положение:
— Какъв разкош, а сестрице? Ще запушим пролуките и дупките да не влиза въздух, сякаш сме някои изнежени госпожици…
— Поне в тези мигове можем да си позволим малко да се разположим — прие шегата на сестра си Гърбавото.
Сестрите, с необичайно за възрастта им хладнокръвие започнаха да правят от сламата малки топчета, с които да запушат отворите, през които проникваше въздух. В действията им личеше спокойствие и обреченост.
XX глава
Самоубийство
Цефиза и Гърбавото мълчаливо продължиха своите приготовления за последните мигове от живота си.
Колко още злочести девойки, като двете сестри, са потърсили спасение в смъртта! Върху обществото винаги ще тегне тази страшна отговорност, че е допуснало към тази крайна стъпка да прибегнат млади хора, които не са били в състояние да живеят с мизерната заплата, без къшей хляб… Какво друго им остава освен да прибегнат до трите единствени изхода:
— Живот изпълнен с непосилна работа и убийствени лишения, който рано или късно довежда до трагичен край:
— Живот в разврат, който също убива, но бавно и мъчително;
— Самоубийство, което е най-бързото спасение…
Гърбавото и Цефиза са две представителки на работническото съсловие, на трудовия женски свят.
Едната, въпреки физическия си недъг, нито за минута не е преставала да се бори: работила е свръх сили, примирявала се с убийствената мизерия, неподдала се на лоши изкушения… Такива клети създания вървят през живота превити от грижи и умора, кротки и покорни, но запазили своя чист вътрешен мир. Злощастната им съдба обикновено ги отвежда в болница, където бавно и мъчително умират и се превръщат в учебно помагало за анатомическите кабинети… Клети жени, но свети мъченици!
Други, недотам търпеливи и издръжливи на мъките, разгарят малко въглища и уморени до краен предел от несретния си живот, останали без искрица надежда — най-сетне намират покой. Покой в самоубийството, което понякога е просто едно от заболяванията, които спохождат работническите прослойки и имат трагичен край.
Трети жени, като Цефиза например, притежаващи жив и темпераментен характер, емоционални, притиснати от недоимъка, не издържат. Те са мечтали за светски удоволствия, за малки житейски радости, които остават несбъднат сън. Действителността е много по-сурова: всекидневна борба за парче хляб, за оцеляване.
Какво става тогава с тях? Явява се някакъв любовник, който събужда с приказки детските мечти за балове, разходки в общество. Това той говори на една злочеста девойка, която е млада и просто трепти от жизненост, а е прикована към работата си по осемнадесет часа на ден. Пред погледа й оживяват бленуваните хубави и нови дрехи, вкусните и ароматни ястия. И тя скланя пред настоятелните увещания, защото са я напуснали съпротивителните й сили. Много скоро обаче девойката се оказва изоставена от богатия прелъстител. Как клетото момиче да се върне към стария жалък живот? То вече е привикнало с хубавите дрехи, със ситото всекидневие. И ето, че е готова да слезе още едно стъпало надолу, или както казва понякога Цефиза, едни в такъв случай умират от безчестие, а други живеят от него…