— Кажете, скъпа — продължи Адриана, сякаш не беше чула възклицанието на Гърбавото — не са ли най-дълбоки болките, които причинява страхът да споделиш нещо, за което мислиш, че ще ти се подиграват и презират? Как да се надява човек на съчувствие, когато не смее да признае свои преживявания дори на самия себе си?
Гърбавото не можеше да възприеме спокойно този разговор, защото той й напомняше нейните лични преживявания. Така, според нея, можеше да говори човек, който също като нея страда от несподелена любов. Но девойката трудно можеше да допусне подобно нещо, затова мислейки си за Агрикол неволно изрече:
— О, госпожице, наистина е ужасно човек да има тайни, от които на самия, него да му е неудобно…
— Но какво щастие, когато в такъв случай намери близко сърце, от което може да получи помощ и съвет. Кажете ми, скъпа моя — продължи госпожица Кардовил, — вие не бихте ли се радвали, ако имахте с кой да споделяте съкровените си мисли?
Гърбавото погледна Адриана с известно чувство на недоверие. Дори и мина мисълта, че тя знае за нейната тайна. Ами, ако личният й дневник е попаднал в ръцете й… Тогава знае и за любовта й към Агрикол или най-малкото подозира за нея. Може би я предразполага към изповед…
Тези мисли, обаче, не предизвикваха горчивина или обида у Гърбавото, макар до скоро тя да бе толкова чувствителна и подозрителна, дори само при мисълта за своята нещастна любов. Все пак в този момент тя страдаше от това, че госпожица Кардовил може да е научила нещо за личната й тайна.
XXII глава
Продължение на признанията
Тежестта от усещането, че Адриана знае за любовта й, скоро бе изместена от чувство на признателност и някаква неясна тръпка на близост. Гърбавото вече вярваше, че ако сподели открито своите тревоги и преживявания с госпожица Кардовил, това ще бъде най-силното доказателство за верността й. Възпираше я, обаче, усещането, че една богата и красива девойка едва ли би могла да разбере огромната тъга на бедно и недъгаво момиче. За нея подобна любов би могла да се стори смешна и жалка. Не, не, въпреки голямата си привързаност, Адриана по-скоро би я съжалявала, което щеше да я нарани още повече. Само човек, който страда по подобен начин би могъл да я разбере… В този миг Гърбавото отново съжали, че са я спасили…
Адриана, която наблюдаваше Гърбавото внимателно, веднага забеляза промяната на лицето й. Това я уплаши, като си помисли, че само преди минути девойката бе в такава опасност…
— Не мислите ли, скъпа приятелко, че тежестта от голямата скръб олеква, когато бъде споделена с близък човек?
— Така е, госпожице, — отвърна нажалено девойката — но сърцето, което страда и се мъчи, единствено може да си бъде съдник. На други хора по приляга да почитат това страдание, ако отнякъде са разбрали… тайната.
— Права сте — отвърна Адриана, — затова смятам, че сегашната ситуация ми дава право да ви открия една болезнена за мен тайна, след което, искрено вярвам, ще разберете колко е необходимо да живеете. Аз имам нужда от вашето съчувствие, от вашата подкрепа…
Като чу тези думи, Гърбавото понечи да се изправи, но само успя да се облегне на стената и учудено загледа госпожица Кардовил. Не можеше да повярва, че наместо да иска нейната изповед, Адриана бе готова да разкрие някаква своя дълбока тайна.
— Да, терзаят ме мисли и чувства, от които се срамувам — тихо заговори Адриана. — Не съм в състояние повече да крия… Аз обичам! И точно от тази любов ме е срам…
— Също, както и аз… — възкликна неволно Гърбавото.
— Обичам — продължи унесено Адриана, — но мен не ме обичат! Разкъсва ме тази нещастна любов…
— И мене… — промълви Гърбавото тихо — ме измъчват същите чувства, които измъчват тази красива, благородна, богата девойка… Не я обичат, възможно ли е това…
— Да, да, също като вас — изплака Адриана, — сега вече вярвате ли ми, че именно на вас можех да разкрия болката си?
Гърбавото се замисли за момент.
— Това ще рече, че… сте знаели за мен…
— Знаех, скъпа, но никога нямаше да посмея да открия тази тайна, ако самата не бях изпаднала в същото положение. Дори смятам, че вашата тайна е жестока, а моята — унизителна… Сега убедихте ли се, скъпа моя, че нещастието сближава, без да се съобразява с положението ни в обществото. И не са редки случаите, когато честни хора имат толкова завистници и са принудени от тях понякога да молят за снизхождение, за съжаление… Добре, че имам вас!