След тези думи госпожица Кардовил изтри бликналите сълзи от очите си и продължи:
— Нужна ни е смелост и воля, мила приятелко. Двете трябва да си помагаме, защото тайната ни свързва завинаги.
— Скъпа госпожице — промълви Гърбавото, — струва ми се, че след като знаете за тайните ми чувства, няма да мога да ви погледна открито.
— Защо? Защото така силно обичате Агрикол? — прекъсна я Адриана. — В такъв случай аз би трябвало да умра от срам, защото не съумях, като вас, да скрия и изстрадам любовта си! Този, когото обичам, разбра за чувствата ми и ги презря! Нещо повече, той предпочете жена, чийто избор бе нова, непоносима обида за мен, освен ако не ме лъже външният й вид… При това положение, вие ли сте; тази, която не може да гледа открито?
— Пренебрегнали са ви заради жена, която не може да се сравнява с вас!? Това не мога да повярвам! — извика Гърбавото.
— Аз също понякога трудно приемам това положение, но не от чувство за превъзходство или себелюбие, а защото вярвам на сърцето си. В такива моменти си мисля, че онази, другата жена, навярно по-добре от другите знае, как да завладее мъжките чувства.
— Но това е ужасно, ако е истина…
— Да, приятелко моя, истина е. Но сега, благодарение на вас, навярно ще мога да преодолея тази своя слабост. Ще се уча от вашето благородство, смелост и мъжество!
— Не говорете за сила, госпожице, когато много добре познавам слабостта си и се срамувам…
— Срамувате се?! Боже мой, нима не разбирате, че няма нищо по-възвишено, по-трогателно и чисто от вашата любов! Затова ли се срамувате, че успяхте да покажете, какво е истинска обич? Или защото не се оплакахте нито веднъж в най-тежките мигове на страдания, причинени ви от хора, които дори не съзнаваха злото, което вършат? Те дори не помислиха, че ще ви обидят, когато вместо да се обръщат към вас с истинското ви име Магдалина, ви измислиха грозно и тежко прозвище. Вие изтърпяхте всичко това…
— Но все пак, госпожице, кой е могъл да ви каже…
— Питате за написаното в личния ви дневник, нали? Е добре, ще ви разкажа всичко, както беше… Преди да умре, Флорина изповяда греховете си към мен. Именно тя е човекът, който се е осмелил да краде написаното от вас и да го предава на хората, които я били подкупили. И въпреки всичко, у нея навярно са се съхранили някои чисти качества, защото дневникът ви й направил много силно впечатление и когато умираше тя наизуст ми цитира отделни откъси… Страдаше много, защото вярваше, че именно любовта ви към Агрикол е причината да напуснете неочаквано къщата.
— Така е госпожице… Това е цялата истина.
— Да — продължи тъжно Адриана — онези, които подтикваха тази нещастница към престъпление, добре си бяха направили сметката. Това са опитни хора и точно са премерили удара си. Предизвикаха отчаянието ви и бавно, но сигурно ви убиваха… Не можеха да простят и вашата преданост към мен, както и инстинкта, чрез който ги разпознавахте… Да, неумолими са тези хора, облечени в черно и страшна е тяхната сила! — завърши Адриана, обхваната от ужас.
— Говорите страшни неща, госпожице!
— Но понякога, както сама се уверявате, приятелко, оръжието им се обръща срещу самите тях. Именно в мига, когато бях посветена във вашата тайна вие ми станахте още по-скъпа. Бях готова с целия свят да се преборя, но да ви намеря. И успях! Заедно с Агрикол тръгнахме насам…
— С Агрикол? — извика Гърбавото, — значи и той е тук?
— Да, мила моя. Сега се успокойте. Докато аз останах да се погрижа за вас, той отиде да помогне на сестра ви и навярно скоро ще се появи.
— Но в такъв случай той може би знае…
— За вашата любов ли? Не, не знае, но по-важното сега е, че само след няколко минути ще бъдете заедно.
— Моля ви, госпожице, той никога не бива да научава за моите чувства…
— Добре, добре… Не се поддавайте на тъжни мисли и се радвайте, че този благороден човек ни се притече на помощ в такъв съдбоносен момент. Казвам ви това, защото съм уверена, че трябва да живеете. Хората, които обичате и които ви обичат, имат нужда от вас! Помислете само, каква мъка щяхте да завещаете на нас, вашите приятели!
— Наистина, госпожице — отговори Гърбавото, — сякаш нещо замъгли съзнанието ми… А и тази беднотия… През последните дни нямахме никаква работа и средства, затова живеехме от милостинята на една жена, която за съжаление бе покосена от холерата. Не бих се учудила, ако след няколко дена бяхме умрели от глад…