— Но как е възможно това? Та вие знаете, къде е къщата ми!
— Писах ви, но след като не получих отговор сметнах, че моето напускане дълбоко ви е обидило…
— Разбирам ви, скъпа моя. В тези тежки дни и часове вие сте имали право да се усъмните в мен. Нямам право да ви съдя, защото самата аз също мислех да посегна на живота си…
— Вие! — извика Гърбавото.
— Да, да… Помислих си го, когато Флорина разкри всички коварства спрямо нас. След това, обаче, точно нейните разкрития промениха коренно плановете ми. Мрачното ми ежедневие внезапно бе озарено от лъчите на надеждата. Разбрах, че мой дълг е да ви открия, да споделя всичките си терзания и да ви подам ръка. Всъщност, вашите нещастия се бяха трупали все заради мен. Освен това, разказът на Флорина ми даде ясна представа за интригите срещу моя род. Род нещастен, разпръснат от жестоки загуби. Трябваше да предупредя членовете му за съществуващата опасност и ако е възможно, да ги обединя срещу общия враг. Това, че бях станала жертва на тъмни машинации ме задължаваше да не допусна осъществяването на други, от страна на хората в черни дрехи. Това ми вдъхна сили и успях да се избавя от отчаянието. Много ми помогна в това трудно начинание отец Гавриил, братът на Агрикол, който е превъзходен образец на истински християнин. Трябва да ви призная, мила моя, че началото на тази борба, както и стремежа ми да ви открия час по-скоро, осмислиха дните ми. През цялото време се надявах, че благодарение на многото грижи, както и на вашата помощ, ще успея да се излекувам от нещастната си любов.
Към края на тези Адрианини думи откъм стълбището се чуха забързани стъпки, съпроводени от ясен силен глас.
— Клетото Гърбаво! Колко се радвам, че идвам тъкмо навреме, за да мога да помогна на това момиче!
В стаята влезе Роз-Помпон, следвана от Агрикол. Той се опита с жест да подскаже на Адриана, че не бива да отваря дума за трагичния край на Вакханалната царица. Госпожица Кардовил, обаче, не забеляза тези знаци, защото бе изумена от появата на същото онова момиче, което бе видяла с Джалма в Порт-Сен Мартен. Същото момиче, което бе причина за нейните терзания.
В същото време не по-малко бе учудването и на самата Роз-Помпон. Тя не само бе разпознала благородната госпожица със златните коси, която бе седяла срещу нея в театъра, когато бе убита черната пантера. Но тя имаше сериозни основания да се зарадва на тази неочаквана среща и това веднага пролича в погледа, който отправи предизвикателно към Адриана.
Първото чувство, което изпита госпожица Кардовил бе веднага да напусне стаята, но чувството й към Гърбавото я възпря. Освен това не знаеше, как Агрикол ще изтълкува подобно поведение. Надделя и любопитството й: ето случай да оцени в пряк контакт съперницата си. Същата тази съперница, заради която преживя толкова тежки дни и нощи, без да може да си обясни любовта на Джалма към нея.
XXIII глава
Съперничките
Роз-Помпон, чието присъствие така силно развълнува госпожица Кардовил бе облечена без вкус, но впечатляващо. Шапчицата й от ален сатен бе толкова издърпана напред, че почти опираше в нослето й. Останала непокрита, косата й немирно се спускаше върху раменете. Бе облечена в странен модел рокля от плат на шотландски карета. Забележителното в модела бе дълбоко изрязаното деколте, съчетано с прозрачен нагръдник, не много ревнив към прелестните заоблености, които открито се показваха. Задъхана от бързото изкачване по стълбите, Роз-Помпон държеше в двете си ръце големия син шал, който преди това бе покривал раменете й, но който сега се бе смъкнал почти до кръста, където бе спрян от естествена преграда.
Спираме се на това описание, заради госпожица Кардовил, която при вида на това красиво момиче, облечено без никакъв вкус, но достатъчно съблазнително, усети още по-силно негодувание, болка и срам. Нека читателят сам си представи нейното изумление, когато Роз-Помпон твърде фамилиарно и заговори:
— Много ми е приятно, госпожо, че ви виждам тук. Имаме много, какво да си казваме, но по-напред искам да целуна Гърбавото, разбира се, ако вие, госпожо, ми позволите.
Госпожица Кардовил бе смаяна от това безсрамно и враждебно изричане на обръщението „госпожо“ и за момент просто не можеше да предприеме нищо. Агрикол, който пък при влизането си бе първо обърнал поглед към Гърбавото, не бе забелязал възникналото напрежение, защото се приближи до Адриана и тихо и зашепна: