След известно време Родин показа второто писмо и се осмели да каже на господаря си:
— А това е от Дюплеси. Много е важно и много бързо…
— Прочетете го и отговорете. Аз не съм в състояние…
— Писмото е поверително — рече Родин и му го подаде, — не мога да го отворя, както се вижда от знака на плика.
Щом видя знака, по лицето на господаря се изписа страхопочитание и той строши печата с разтреперани ръце. В писмото се казваше: „Зарежете всичко и елате веднага. Ще ви замести Дюплеси, който вече е известен.“
— Боже мой! — извика той отчаяно. — Да тръгна, без да видя майка си… Това е невъзможно. Аз ще я убия. Ще стана убиец на майка си! — докато произнасяше тези думи, погледът му случайно попадна на големия глобус, белязан с малки червени кръстчета. Нещо се прекърши в него, той сякаш се разкая за мъката си, изражението му, макар и още скръбно, бавно се успокои и придоби важност. Той подаде злополучното писмо и каза със сподавена въздишка: — Заведете го.
Родин заведе писмото и го сложи на специално място. След известно мълчание господарят му продължи:
— Ще получавате заповеди от господин Дюплеси и ще работите с него. Ще му предадете писмото за медальоните, той знае на кого да го изпрати. Ще отговорите до Батавия, Лайпциг и Карлстън както ви казах. По всякакъв начин да се спрат дъщерите на генерал Симон в Лайпциг, Гавриил да пристигне по-скоро в Париж. Ако принц Джалма отиде в Батавия, което не ми се вярва, пишете на господин Жозюе Ван Даел, че разчитаме на неговата вярност и покорност. Нека го задържи там.
В мига, когато умиращата му майка го викаше, той успя да запази хладнокръвие и се прибра в стаята си.
Родин написа отговорите и ги зашифрова.
След известно време се чуха звънците на пощенските коне. Старият слуга почука силно на вратата и влезе.
— Каретата е впрегната — каза той.
Родин му кимна с глава и отиде да съобщи на господаря си, който се появи важно и спокойно, но с много пребледняло лице. В ръката си държеше писмо.
— Това е за майка ми… Веднага изпратете куриер.
— Веднага.
— Трите писма за Батавия, Лайпциг и Карлстън да се изпратят още днес по обичайния път. Знаете, че те са много важни.
Това бяха последните му думи. Той изпълняваше с безпрекословно покорство жестоката заповед и тръгваше, без да види майка си. Секретарят му го придружи почтително до каретата.
— Накъде, господине? — попита кочияшът и се настани на капрата.
— По пътя към Италия! — отвърна господарят на Родин и седна с мъчителна въздишка.
Колата бързо потегли. Родин се поклони ниско на господаря си, сви презрително рамене и се върна в голямата, студена и гола стая.
Стойката и изражението му веднага се промениха. Сега той не беше машина, задвижвана от смирено покорство. Безстрастните черти и прикритият поглед внезапно се съживиха и разкриха дяволското му лукавство. Сатанинска усмивка раздвижи тънките бледи устни и злокобно доволство проясни мъртвешкото лице. Той се изправи пред големия глобус и го загледа мълчаливо като господаря си… Сетне се наведе и го прегърна. После впи змийските си очички в него, започна да мести пръста си по гладката му повърхност и накрая удари с широкия си мръсен нокът по три от местата, на които имаше червени кръстчета. Сочейки градовете от три различни страни, той произнесе имената им със зловеща усмивка: Лайпциг… Карлстън… Батавия… След това замълча и потъна в размисъл.
Това старо, гнусно, дрипаво и бледо като смъртник човече, което сякаш пълзеше по глобуса, изглеждаше много по-страшно от господаря си, когато властно и повелително сложи ръката си върху света, искайки да го завладее с надменността, силата и смелостта си.
Господарят приличаше на орел, който преследвайки жертвата си, понякога я изпуска, защото се издига много високо. Родин приличаше на влечуго, което винаги пъпли в сянка и мълчание по дирите на своята жертва, но винаги успява да я сграбчи с убийствената си паст.
След това Родин седна зад писалището, потри доволно ръце и написа с непознат за господаря му шифър следното писмо:
„Париж, 9¾ ч. сутринта.
Той тръгна, но с колебание!!!
Умиращата му майка го викаше при себе си; твърдят, че можел да й помогне с присъствието си… Сам каза: «Ако не отида при майка си, ще я убия!»
Но въпреки това тръгна! С много колебания…