Адриана толкова се развълнува, че лицето й пламна, а дишането й се учести. Големите й черни очи постепенно заблестяха.
Преди минути бе готова да отхвърли достолепно разговора, предложен безцеремонно от Роз-Помпон, но ето че се беше появила възможност да узнае тайната, която й бе толкова необходима.
В същото време Роз-Помпон се изправи и се обърна към Адрияна:
— Сега ние, госпожо, имаме да оправим нещо заедно.
— На ваше разположение съм, госпожице — отвърна спокойно Адриана.
Агрикол, който неразбиращо наблюдаваше всичко, което се случваше сега пред очите му, не можеше да си даде никакво обяснение. Единственото, което му дойде на ум, бе да се приближи бързо до Роз-Помпон и да й прошепне:
— Луда ли сте? Знаете ли на кого говорите?
— Какво толкова е станало? Нима една красавица не е равна на друга? Струва ми се, че госпожата няма да ме изяде за такива думи… Просто искам да разговарям с нея и навярно тя знае за какво и защо. Ако пък не знае, аз ще й кажа. За това не е нужно кой знае колко време.
Адриана, която вече се страхуваше да не се разкрие нещо за Джалма пред Агрикол, се усмихна на последния и отговори на момичето:
— Госпожице, готова съм да ви изслушам, но не тук. Сама разбирате защо.
— Права сте, госпожо. Ако искате да отидем у нас, ето ключът ми…
„У нас“ бе произнесено високомерно.
— Нека отидем у вас, госпожице, щом така великодушно ме каните — отговори госпожица Кардовил със своя ясен и звучен глас, след което направи учтив поклон, който притесни за момент наперената Роз-Помпон.
Агрикол не се въздържа и се обади:
— Нима, госпожице, ще проявите такава добрина?
— Господин Агрикол — прекъсна го Адриана, — моля останете при моята скъпа приятелка. Обещавам ви, че скоро ще се върна.
След това се приближи до Гърбавото, което също бе много учудено.
— Извинете ме, че ви оставям за няколко минути. Отдъхнете малко, съберете сили, а аз ще се върна да ви взема, мила моя сестрице…
Накрая се обърна към Роз-Помпон, която не криеше изумлението си от това, че чува „мила моя сестрице“ от тази богата „госпожа“ и й каза:
— Да тръгваме, ако обичате.
— Извинете, госпожо, нека мина напред, за да ви показвам пътя. Тук несвикнал човек може да се пребие.
Тези думи Роз-Помпон изрече с вид, който трябваше да покаже, че тя също умее да се изразява правилно.
След това двете съпернички напуснаха стаята, в която Гърбавото и Агрикол останаха сами.
Няколко минути бяха необходими на двете девойки да стигнат до къщата на Филемон. Чудноватото жилище бе запазило живописното безредие, в което го бе заварила Роз-Помпон, когато дойде Нини-Мулен да я вземе и направи участница в една тайнствена драма.
Адриана, която нямаше никаква представа за живота на студентите и студентките, не можа да скрие любопитството си от видения артистичен безпорядък. Тук имаше облекла за балове, череп с лула между зъбите, ботуши в библиотеката, големи чаши, дамски рокли и какво ли не още. И не липсата на чистота, а преднамереното безредие я притесни.
Роз-Помпон също бе изоставила своята самоувереност, откакто застана очи в очи с госпожица Кардовил. Изтънчените обноски, очебийната красота, добронамерените думи и отношението към Гърбавото започваха да й влияят. И все пак, като обикновено момиче, тя бе се впечатлила най-много от факта, че госпожица Кардовил нарече едно бедно момиче своя сестра и приятелка.
Без да разполага с кой знае каква информация, Роз-Помпон все пак знаеше, че срещу нея стои една от най-богатите дами на висшето общество. Някак неочаквано за нея започна да я гризе опасението, че не е постъпила разумно, като се отнесе в началото така фамилиарно с нея. От друга страна, нейното свободомислие не й позволяваше да признае чуждото превъзходство, затова се помъчи да възвърне първоначалната си надменност и арогантност.
— Направете си, госпожо, труда да седнете.
Пролича явно желанието й да покаже, че добрите обноски не са и чужди.
Госпожица Кардовил посегна и взе първия попаднал й стол, но в този момент Роз-Помпон неочаквано извика: