— Не вземайте този, госпожо, защото единият му крак е счупен.
Адриана посегна към втори.
— И този не вземайте, защото му е слаба облегалката — повторно извика Роз-Помпон.
Адриана сама се увери в това, защото облегалката на стола наистина остана в ръката й. Позасмя се и предложи:
— Аз мисля, госпожице, че и прави можем да разговаряме.
— Както обичате госпожо — отвърна Роз-Помпон, като не можеше да си намери място от притеснение и яд.
Така започна разговорът между госпожица Кардовил и момичето.
XXIV глава
Разговорът
Роз-Помпон се обърна към Адриана, която вече не можеше да прикрива вълнението си:
— Готова съм, госпожо, да споделя пред вас всичко, което така силно ми тегне на сърцето. Специално не бих ви потърсила, но щом случаят ни събра, ще се възползвам от него.
— Мога ли все пак да знам предмета на този разговор? — учтиво попита Адриана.
— Да, госпожо — отвърна Роз-Помпон високомерно, но личеше, че това е повече поза, отколкото естествено поведение. — Преди всичко искам да ви заявя, че не се считам за нещастна и няма да ви се оплаквам, за това че съм изоставена. Ще се излъжете, ако това сте си помислили. Слава Богу, нямам причини да се оплаквам от Прелестния княз (така тя наричаше Джалма). Напротив, той бе изключително добър с мен и решението да се разделим бе взето от мен, защото аз исках това!
При тези думи, въпреки че полагаше усилия да изглежда спокойна, Роз-Помпон тъжно въздъхна.
— Да, госпожо — продължи тя, — оставих го, защото той е друг човек, макар че само ако бях поискала и той щеше да се ожени за мен. Бих се радвала, ако тези думи ви причиняват болка… Казвам „бих се радвала“, защото наистина искам да ви наскърбя. Исках… е по-точно… Но след като ви видях как се отнасяте с Гърбавото, почувствах нещо непонятно… Ако трябва, обаче, да съм откровена докрай, ще ви кажа, че наистина ви мразя и съм сигурна, че заслужавате тази омраза! — завърши Роз-Помпон като неволно тупна с крак по пода.
След този театрален монолог, дори на страничен човек, камо ли на Адриана ставаше ясно, че младата Роз-Помпон е изоставената. Тя се опитваше да скрие това, чрез разиграването на тази лъжа, но всъщност я измъчваше непоносима ревност срещу госпожица Кардовил, тъй като приемаше Адриана за своя съперничка.
Адриана би трябвало да е доволна от това, което чу. Познавайки обществото и средата, в която живее, тя си даваше ясна сметка, че такова едно увлечение, като това на Джалма, не можеше да продължи дълго. Момичето наистина бе красиво и младо, но навярно принцът вече знаеше, че това е било само едно залъгване на чувствата.
Госпожица Кардовил, обаче, трудно можеше да прости подобно „залъгване на чувствата“. На нея и беше трудно да разбере разделянето на тялото от душевните преживявания. Не проумяваше ситуация, в която един човек може да бъде с друг, а да мисли за трети. Любовта й, млада, страстна и взискателна, взискателна пред природата и Бога, беше толкова справедлива, че дори изглеждаше глупава и смешна за мнозина.
Въпреки това Адриана не беше от онези срамежливи същества, които предпочитат да умрат от срам, но да прикрият чувствата си към някой млад мъж. По този начин такива девойки често биват омъжвани за възрастни, болни или неуравновесени мъже. Само след няколко месеца те започваха да търсят ласките на любовници.
Адриана сляпо вярваше в чистата и страстна любов, присъщи на първото влюбване. Затова и новината, която сега научаваше от Роз-Помпон, не я радваше особено.
Момичето, като не намери думи да продължи прекъснатия си монолог, повтори още веднъж:
— Мразя ви, госпожо!
— И защо ме мразите толкова, госпожице? — спокойно я попита Адриана.
— Ох, Боже мой! — не издържа Роз-Помпон, забравила своята роля на горда и решителна девойка. — Нима не се досещате, заради кого ви мразя? Та помислете си, заради какво един човек може да се хвърли срещу пантера, само за да получи букетче цветя? И само това ли? — разпалено заговори Роз-Помпон, а по бузите и се стичаха сълзи. — Отначало се успокоявах, че той се е хвърлил, спазвайки някакъв индийски обичай, но по-късно се убедих, че причината сте вие. Само вие!
Тези думи нямаха нищо общо с досегашните уверения за силната обич на Джалма към нея, но Адриана не сметна за необходимо да я прекъсва с подобен въпрос, а само кротко й каза: