От известно време цялата сцена, която се разиграваше в стаята, си имаше и свидетел, госпожица Кардовил, която бе застанала на вратата мълчаливо.
Този тъй богат на събития ден и за нея се бе превърнал в символ на щастието. Адриана вече знаеше за чувствата на Джалма. Беше станало ясно, че всички тези интриги са плод на коварния ум на Родин и тя трябваше да разбере, каква е истинската цел. Понякога щастието прави човека проницателен.
От последните думи, които чу, госпожица Кардовил бе разбрала, че не съществува повече тайна между Гърбавото и Агрикол, затова не се стърпя и извика при влизането си:
— Щастието ми е пълно, защото виждам, че и други са щастливи!
Агрикол и Гърбавото изненадани се обърнаха.
— Госпожице — каза ковачът, — простете, че не изпълних обещанието си дадено пред вас, но не можех да гледам повече, как Магдалина страда.
— Сега, когато вече не се срамувам от любовта си към Агрикол, мога да погледна открито и вас, госпожице, която преди час ми казвахте, че трябва да се гордея с любовта си.
Необикновеното и радостно преживяване бе вдъхнало нови сили на Гърбавото, защото девойката успя да се изправи и да се облегне на рамото на Агрикол.
Адриана бързо се приближи към нея и заговори развълнувано.
— Добре, добре, приятелко моя, признавам, че аз съм тази, която разкри твоята тайна на Агрикол.
— Това, Магдалина — продължи ковачът, — е още едно доказателство за благородството на госпожица Кардовил! Бях извикан от нея тази сутрин. Видях голямото й вълнение, но не можех да си го обясня. Тогава тя ми каза, че много се е колебала дали да ми разкрие тайната ти или не, но вече била взела решение да те открием и да ти помогнем. Именно от нея разбрах, колко обиди и огорчения съм ви причинил. Дори ме помоли, когато разговаряме за жена ми, да бъда внимателен, за да не те наскърбя. Така се развиха събитията през този ден, скъпа…
— Нямам думи, с които мога да ви се отблагодаря, госпожице — изрече Гърбавото.
— Не ми благодарете толкова, моя приятелко. Не съм заслужила това. По-скоро исках да ви кажа, как в някои моменти лукавството и коварството на някои хора се обръщат срещу самите тях. Враговете ми се бояха от вашата преданост и заповядаха на Флорина да открадне дневникът ви…
— За да ме принудят да напусна къщата ви, когато разбера, че най-съкровените ми мисли са изложени на подигравки. Сега вече не се съмнявам! — отвърна Гърбавото.
— Права сте, скъпа. Злобата, която бе насочена да ви погуби вече е разкрита. И не само тази… — изрече Адриана, като си спомни за разговора с Роз-Помпон.
След това госпожица Кардовил прибави радостно:
— Най-важното е, че вече сме заедно. Неочакваното щастие, ще ни вдъхне нови сили и ние ще устоим на неприятелските коварства. Нужни ни са смелост и дързост! Вече няма от какво да се страхуваме!
— Радвам се, че съм на ваша страна, госпожице! — извика Агрикол.
— В тази връзка бих ви припомнила, скъпи Агрикол, че утре сутринта имате среща с господин Харди.
— Не съм забравил, както не съм забравил и великодушните ви предложения.
— Това не бе толкова трудно за мен, защото той е от моя род. Повторете му ясно онова, което ще ви напиша тази вечер, а именно, че ще получи цялата сума, която му е необходима, за да изправи фабриката на крака. Това не го правя само за него, но и за семействата, които останаха на улицата. Помолете го преди всичко да напусне онази нещастна къща, защото не са една и две причините, заради които не бива да се доверява на тези, които сега го наобикалят.
— Бъдете спокойна, госпожице. Самият факт, че така благосклонно се отнесе към предложението да се срещнем вече е достатъчен. Имайте ми доверие, че ще успея да го склоня, защото той е вярвал толкова години на мен!
— Смелост скъпи Агрикол — изрече Адриана, като покри раменете на Гърбавото с връхната си дреха, — и ще успеем. А сега смятам, че е време да си вървим. Като стигнем вкъщи, ще ви предам писмото за господин Харди. Утре ще говорим за резултата от срещата ви с него, нали? Всъщност, нека това не бъде утре… Утре ще ми напишете за разговора между вас, а ще се видим вдругиден, някъде към обед…
Адриана изглеждаше смутена, когато произнесе тези думи…