— Както виждам, работата май се заплита — изхили се злобно кочияшът. — Едни влизат, други излизат…
След това той тръгна към новопристигналата кола. Тя бе изискана, а в нея бяха впрегнати два красиви коня. Колегата му стоеше неподвижен, опрял дръжката на камшика в лявото си коляно.
— Какво лошо време, приятелю, такива чудесни коне да чакат на улицата. — Колегата му обаче не отвърна и той продължи. — Не разбира френски… Сигурно е англичанин. Това веднага се познава по конете.
След това съгледа огромен на ръст слуга, който чинно седеше до прозорчето на колата. Веднага се обърна към него:
— Какво лошо време, приятелю, да се чака на улицата…
Същото гробно мълчание.
— И двамата са англичани! — заяви философски коларят и макар, че бе много озадачен от развоя на събития, продължи да се разхожда пред малката врата.
През това време човекът с мантията и онзи с италианското произношение продължаваха своя разговор. Разговаряха на италиански.
— И така, — казваше гласът от колата, — по този въпрос се разбрахме напълно, нали?
— Да, Ваше Високо Преосвещенство — отвърна човекът с мантията, — но само в случай, че орелът стане змия.
— В противен случай, когато вземете другата половина на кръста от слонова кост, която ви дадох…
— Ще зная, Ваше Високо Преосвещенство, какво е значението.
— Продължавайте да печелите неговото доверие.
— Ще го заслужа и ще го поддържам, Ваше Високо Преосвещенство, защото почитам този човек, който превъзхожда по ум и сърцатост доста силни хора, които знам… Коленичих пред него със смирение, като пред една от трите мрачни статуи, които са между Бохвания и нейните обожатели. Защото и той, като мен изповядва вяра, която превръща живото в нищо.
— Не, не — отвърна гласът с известно недоумение, — тези сравнения са ненужни. Вие се стремете единствено към послушание, без особено много да разсъждавате…
— Нека само ми заповяда и аз ще действам. Аз съм изцяло в ръцете му, както той самият обича да казва. Той преценява моята преданост чрез услугите, които му правя при княз Джалма. Ако ми заповяда: „Убий!“, този царски син…
— За бога, не мислете такива неща! — извика гласът от колата — надявам се, че никога няма да поискат от вас такова доказателство за предаността ви.
— Каквото ми заповядат — върша го! Бохвания ме гледа.
— Не се съмнявам във вашите думи, защото знам, че вие сте истинска жива преграда между княза и множество престъпни интереси. Разговарям сега с вас, само защото ме запознаха с вашата решителност и способност да подвеждате този млад индиец, а също така и защото е известна вашата силна преданост. Вие сте фанатик към тези, на които служите. Човек трябва да бъде послушен роб на онзи, когото си избира…
— Да, Ваше Високо Преосвещенство, но докато този бог е бог.
— Много добре се разбираме. Колкото до вашето възнаграждение, вие знаете моите обещания…
— Аз вече получих своето възнаграждение.
— Как така?
— Знам какво говоря.
— Много добре. Колкото до тайната…
— Имате доказателства, Ваше Високо Преосвещенство.
— Да, така е…
— И при това, съчувствието ми към делото, за което работя, отговаря на моето благоразумие…
— Да, така е и вие сте човек с твърди убеждения.
— Залагам на това, Ваше Високо Преосвещенство.
— Вие сте много благочестив мъж и на мен ми допада вашето мнение. Много е важно, че имате собствено мнение по този въпрос. Особено днес, когато навред съществува безбожие, вашето гледище е особено важно.
— Имате моята дума, Ваше Високо Преосвещенство, именно поради тези причини. Безстрашният ловец предпочита един чакал пред десет лисици, един тигър пред десет чакала, един уелми пред десет лъва.
— Какво е това уелми?
— Каквото е духът за веществото, ножът за ножницата, благоуханието за цветето, главата за тялото.
— Разбирам, много справедливо сравнение. Вие сте човек със здрав разсъдък. Не забравяйте това, което сте ми казали и ще бъдете достоен за вашия идол.
— Ще бъде ли той в състояние да ме изслуша?
— Най-много след два-три дни. Вчера провидението го измъкна от една страшна криза. Всъщност той е надарен с изключителна воля и това ще му помогне да оздравее.
— Ще се видите ли утре с него, Ваше Високо Преосвещенство?