— Доволен ли сте от слугите, които ви обслужват, сине мой?
— Доволен съм, отче.
— Тишината, която обичате, сине мой, надявам се никой не е нарушавал?
— Не, благодаря ви…
— Добре ли се чувствате в тази стая?
— Да, да…
— Необходимо ли ви е нещо?
— Нищо не ми е нужно, отче.
— Много се радвам, че ви допада скромната ни къща и затова се стараем да изпълним всяко ваше желание, сине мой.
— Нищо не ми е нужно, отче, нищо освен сън. Само сънят ми помага — отвърна вяло господин Харди.
— Сънят е забрава и на този свят за човек е най-добре да забравя преживяното. Защо му е да помни обидите на хората, преживените горчивини?
— Уви, това е истината, отче.
— Постоянно се учудвам на вашата възвишена покорност. Повярвайте ми, сине мой, вашите страдания ще са от полза на хората около вас и на Бога. Защото човек е роден на тази земя, за да страда и който страда смирено, служи вярно на Бога, защото той ни праща страданието…
— Дано Бог даде моите страдания да не останат безплодни. Страданието е молитва — продължи господин Харди, — а преди ми се струваше, че…
— Продължавай, сине мой, не оставяй мисълта неизречена — настоя отец д’Егрини, като видя, че господин Харди се колебае.
Болният мъж въздъхна тежко и изрече, повече на себе си, отколкото на своя посетител:
— Каква полза от мисленето? То уморява, изчерпва силите…
— Право казвате, сине мой, по-добре е човек просто да вярва.
— Така е, отче, по-добре да вярва, да страда и да забравя…
Господин Харди бе толкова слаб, че не можа да продължи и отпусна глава, като покри очите си с ръка.
Сякаш очакваше точно такава реакция, отец д’Егрини заговори бързо и настоятелно:
— Да се чуди човек, как е могъл да ви предаде най-добрият ви приятел, без да оцени чувствителната ви душа… Но винаги става така, когато човек търси приятелството у низшите, а не у Създателя. Какъв нечестен приятел…
— За Бога, не ми говорете за това приятелство — изстена господин Харди.
— Добре, добре, сине мой. Забравете този предател, този безчестен човек. Вярвам, че ще го настигне Божието отмъщение за неговата неблагодарност, за неговата низост, защото той се е подиграл с вашето благородно доверие… Забравете и онази жена, която извърши престъпление, като ви остави. Тя потъпка свещените си задължения и един ден ще се изправи пред Страшния съд!
Господин Харди отново прекъсна отец д’Егрини, като го помоли с отпаднал глас:
— Стига, отче, не ми причинявайте такава болка!
— Прощавайте, сине мой, но нали сам се убеждавате, че самото споменаване на тези хора ви измъчва. Не доказва ли това, че утешение трябва да се търси извън рамките на този омразен свят?
— Боже мой, дали някога ще намеря тези истински утешения? — изрече господин Харди в крайно отчаяние.
Как можете да се съмнявате в това? — извика театрално отец д’Егрини. За мен ще бъде благословен денят, когато ви видя в края на пътя на спасението, който извървяхте облян в сълзи. Там ще откриете Божествената светлина. Това ще бъде честит ден! Ще се скъсат връзките ви с този нечестив и отвратителен свят и ще се отправите към вечните наслади!
— Да, към смъртта…
— По-добре кажете към безсмъртния живот, към рая, сине мой! Там ще имате подходящо място, недалеч от Всемогъщия. Моето сърце силно ви пожелава това и затова всеки ден се моля за вас.
— Аз поне правя всичко възможно да достигна това състояние на сляпа вяра, на пълно спокойствие, отче.
— Ако голямата ви скромност ви позволи да направите сравнение с това, което представлявахте, когато дойдохте тук и сега, щяхте да откриете огромната разлика. Каква разлика само, Боже мой! След всичките ви вълнения, след всичките ви страдания дойде часът на спокойствието. Кажете, така ли е?
— Да, наистина много страдах, а сега вече съм спокоен… Със спокойствието на мъртвите…
— Сине мой, трогвате сърцето ми. Въпреки това, малко се страхувам, да не би да ви е жал за земния живот, пълен с измами? Дори днес вие ще бъдете подложен на още едно изпитание…
— Какво има, отче?
— Онзи момък от вашата фабрика, един от най-добрите ви работници, ще дойде да ви види.
— О, вярно, — изрече господин Харди, чиято памет под влиянието на лекарствата бе силно отслабнала. — Наистина ще дойде Агрикол. Ще го посрещна благопристойно…