След това наведе глава, облегна челото на дланите си и се разрида.
В същото време отвън се дочу вик, който все повече приближаваше. Той беше последван от трополене и спречкване. След това вратата се отвори широко и отец д’Егрини залитна вътре, изтласкан от силната ръка на Агрикол.
— Господине, как смеете да употребявате сила! — изкрещя преподобното отче, чието лице бе позеленяло от яд.
— На всичко съм готов, за да се видя с господин Харди — заяви твърдо ковачът.
След това се спусна към предишния си господар, който бе коленичил в средата на стаята.
XXXII глава
Агрикол Балдуин
Отец д’Егрини едва възпираше раздразнението си, като едновременно с това непрекъснато поглеждаше към вратата, сякаш очакваше появата на лице, от което явно се боеше още повече.
Младият ковач се стъписа пред вида на господин Харди. В погледа му се четеше удивление и яд.
Пръв наруши мълчанието отец д’Егрини, който се обърна към неканения гост, като натъртваше всяка дума:
— Разбирам, сине мой, че след като споделихте своята воля да не се срещате с този господин, сега навярно сте много огорчен. Искрено се надявам, че поне от уважение към вас, той ще си тръгне веднага.
Агрикол разбираше, че тези думи са предназначени за него, но не отвърна нищо. Той направи няколко крачки към господин Харди и развълнувано заговори:
— Колко се радвам, господине, че ви виждам отново! Всички мои другари ви поздравяват и дълбоко вярват, че ще се оправите.
Отец д’Егрини погледна ядно към господин Харди, след което се обърна към Агрикол.
— Казах ви вече, че вашето присъствие тук е нежелателно!
Ковачът обаче отново не му обърна внимание, а попита господин Харди:
— Не ме гоните нали, господине? По-добре кажете на този човек да напусне стаята. Аз и баща ми добре го познаваме.
След това Агрикол погледна отчето и добави с отвращение:
— Ако толкова много желаете да чуете, какво ще кажа на господин Харди, елате след малко. Сега имам да обсъждам с него неща, които са от частен характер. Трябва да му предам писмо от госпожица Кардовил, която, както ви е известно, също добре ви познава.
Йезуитът запази самообладание и отговори:
— Ще си позволя да ви напомня, господине, че вие обърквате нещата, тук аз съм в своя дом. В моя дом приех и господин Харди, което ще рече, че мога да ви изгоня, когато пожелая…
— За Бога, отче — развълнувано изрече господин Харди, — простете на Агрикол. Той е много привързан към мен, затова си позволи известна волност. Разрешете да поговоря с него само няколко минути.
— Да ви разреша ли? — отец д’Егрини направи гримаса на учудване. — Та нима не сте свободен сам да решавате, какво да правите? Нали вие преди малко сам се отказахте от този разговор, а аз настоявах да приемете младия мъж.
— Истина е, отче.
След тези думи отец д’Егрини нямаше повече причини да настоява за излизането на ковача. В противен случай рискуваше да предизвика съмнение. Затова стана и улови господин Харди за ръката.
— Довиждане, сине мой. Скоро ще се видим отново. Все пак, не забравяйте нашия разговор отпреди малко.
— Бъдете спокоен, отче…
След което преподобното отче излезе.
Агрикол, който наблюдаваше тази сцена, все повече се учудваше. Наистина ли това бе неговият предишен господар? Откъде-накъде с такава почит ще се обръща към отец д’Егрини? Той все повече се убеждаваше, колко господин Харди е отслабнал и изнемощял, което много го тревожеше.
Като се стараеше да прикрие болезненото си учудване, ковачът заговори:
— Най-после господине ви намерих… Сега вече ще се върнете при нас. Толкова много хора ще се зарадват. Те ви очакват…
— Никога не съм се съмнявал във вас — изрече развълнуван господин Харди и подаде ръка на Агрикол, — нито във вашите другари. Вие винаги сте ми се отплащали с признателност за доброто, което съм успявал да направя.
— И което ще направите, нали господарю?
Господин Харди прекъсна момъкът с ръка и продължи:
— Чуйте ме добре, приятелю. Ще бъда откровен с вас, за да не остава между нас нищо недоизказано или неразбрано. Решил съм в бъдеще да живея, ако не в манастир, то поне уединено, защото съм много изморен, както сам се уверихте. Много изморен…
— Но ние не сме се уморили да ви обичаме, господине — извика ковачът, стреснат от думите на господин Харди. — Сега е наш ред да докажем своята преданост и да ви помогнем да се излекувате. Ще издигнем отново фабриката, която е ваше благородно дело.