— Така е, вие сте вярвали именно в тези неща — почти извика Гавриил — и сте били убедени, че на земята не съществува само страдание. Благодарение на вашите усилия работниците ви са живеели нормално, трудили са се според силите и уменията си и за това са получавали своето възнаграждение. Затова са ви толкова признателни. Спомнете си техните засмени лица, които днес ви липсват и са изместени единствено от страха и чувството за безнадеждност. Спомнете си думите на Създателя: „Обичайте се помежду си. А вие — Гавриил въздъхна тежко, — сте се оставили на тези цитати. Тази книга е изиграла съществена роля за вашето уединение и отчаяние!“
— Иска ми се да ви вярвам! — възкликна господин Харди, — защото имам нужда да ви вярвам!
— Братко мой — продължи развълнуван Гавриил, — вярвайте в добрия Бог, защото той е именно такъв. Не се поддавайте на безплодно отшелничество и не се погубвайте в тази мрачна стая. Съберете всичките си сили и се изправете. Върнете се при хората, които ви очакват и обичат. Вашето място е там. Вие можете още толкова много да направите. Помислете само колко хора имат нужда от вашата помощ, от вашата енергия! Тогава ще почувствате, че Божията воля и сила са с вас.
Агрикол не се въздържа и възкликна високо:
— Така си и знаех, Гаврииле, че на теб моите приятели работниците ще са длъжни за завръщането на господин Харди! Сега вече от нищо не се страхувам!
— Наистина е така — продължи господин Харди, който бе намерил сили да се изправи прав, — на този благороден човек дължа новото си възкресение. Сега разбирам, какво са били за мен часовете самота…
— Не се съмнявам вече — извика ковачът, — че ще се върнете час по-скоро при нас!
— Надявам се това да стане точно така — засмя се господин Харди.
— Значи приемате предложението на госпожица Кардовил?
— След малко ще напиша своя отговор — отвърна сериозно фабрикантът, — но преди това бих желал да остана за малко насаме с твоя брат.
— Разбира се — отвърна Агрикол, — през това време ще изтичам до госпожица Кардовил, за да й предам радостната новина. Всъщност добре че се сетих сега, ако излезете още днес от тази къща, къде бихте могли да отидете, господин Харди? Искате ли аз да се погрижа за това?
— Ще говорим за това с вашия достоен брат — каза господин Харди — и вярвам, че ще намерим добър вариант…
— Струва ми се, че ще полудея от радост! — възкликна отново Агрикол и съвсем като малко дете прегърна брат си, като успя да му прошепне: — Ще се върна най-малко след час, но няма да бъда самичък. Не казвай на господин Харди, защото имам една малка изненада.
След това ковачът напусна радостен стаята.
Отец Гавриил и господин Харди останаха сами.
Както знаем, Родин и отец д’Егрини чрез тайника присъствуваха на тази среща.
— Е, Ваше Преподобие, какво мислите за това? — попита изумен отчето.
— Мисля, че много се забави моят пратеник! Този еретичен свещеник може да обърка всичките ни планове! — просъска Родин, като си гризеше ядосано ноктите.
XXXV глава
Изповед
Когато Агрикол напусна стаята, господин Харди се приближи до Гавриил и заговори:
— Ваше Преподобие…
— По-добре е да ме наричате ваш брат. Вие сам преди малко се обърнахте към мен по този начин и за мен е по-приятно… — отвърна младият мъж, като подаде ръка на фабриканта.
— Добре тогава, брате мой. Трябва да ви призная, че вашите думи ме върнаха отново към живот. Надявам се, че силите ми ще бъдат достатъчно, за да устоя на новите изпитания. Вие не знаете все още всичко.
— Какво искате да кажете? — попита любезно Гавриил.
— Имам още много неща, които тежат на душата ми, и които искам да споделя с вас. Ще изслушате ли моята изповед?
— Това по-скоро е вашата тайна, брате мой — отговори Гавриил.
— А не е ли възможно да ме изслушате като изповедник?
— Старая се, доколкото това е възможно — каза Гавриил, — да отбягвам официалната изповед. Тя често води след себе си неприятности. По-скоро се радвам, когато някой приятелски пожелае да сподели своите тайни, да потърси съвета ми. Нали сам Христос ни учеше: „Изповядвайте се един на друг.“ Нещастен е този, който в живота си не е срещнал приятел, на когото би могъл да разкрие преживяното и изстраданото, да се изповяда… Понеже се подчинявам на църковните закони, можете да приемете този разговор между нас като изповед и аз ще бъда вашия изповедник.