— Тази жена, която със своите молитви успял да измъкне от вечните пламъци? — със затаен дъх попитал господин Харди.
— Да, същата тази жена — продължи Родин, увлечен от своето красноречие. — Тази жена била вече освободена от тежките мъки и не проливала кървави сълзи. Нещо повече, тя била станала хиляди пъти по-хубава отколкото била някога на земята. Усмихвала се на своя любим и му говорела: „Славу Богу, слава и на тебе, о любими мой!“
— Това е пътят на спасението — извика господин Харди. — Цял живот ще прекарам в пост и молитва, но ще спася моята любима! Давам всичките си години живот, за да мога да я видя поне за минутка! Една-едничка минутка с тази, която толкова обичам и за която ще отправя всичките си молитви…
— Само една минута? — попита бързо Родин, чието чело се бе оросило и в този момент приличаше повече от всякога на хипнотизатор.
След това той хвана господин Харди за ръката и му заговори още по-бързо и тайнствено:
— Не само един път, една минута в своя монашески живот, а почти всеки ден господин дьо Рансе виждаше своята любима.
Объркан от психическото въздействие, което оказваше върху него Родин, господин Харди извика:
— Дайте ми по-скоро малка стаичка и ме оставете сам с молитвите за нея!
В този момент вратата се отвори и вътре влезе отец д’Егрини, облечен в расо и придружен от един слуга, който носеше свещ.
Десетина минути след описаните по-горе събития, петнадесетина здрави момци, водени от Агрикол пресякоха улица „Вожирар“ и се отправиха към къщата на преподобните отци. Това бяха представители на работниците от фабриката на господин Харди и бяха упълномощени да му благодарят за скорошното завръщане.
Агрикол, който вървеше най-напред изведнъж видя, че от тайнствената къща излиза пощенска кола, теглена от буйни коне. Колкото повече се приближаваше тази кола до групата, толкова повече се свиваше сърцето на младия ковач. Някакво странно предчувствие свиваше сърцето му. Още повече го озадачиха спуснатите перденца, които скриваха пътниците в колата. Верен на своя инстинкт Агрикол не издържа и се хвърли пред конете:
— Елате веднага, приятели!
— Коларю, давам ти десет жълтици! Смачкай този хлапак и карай напред! — извика зад завесата отец д’Егрини.
Коларят, който се бе наслушал на всякакви истории, откакто холерата върлуваше в Париж, се уплаши, удари силно с бича си Агрикол по главата и дръпна юздите. Ковачът замаян политна назад и падна на земята. Конете изцвилиха и се втурнаха подплашени напред. Останалите младежи бързо се събраха около падналия ковач, неразбрали какво става.
XXXVIII глава
Спомени
Няколко дена след онази злополучна вечер, когато господин Харди попадна под влиянието на Родин и неговите способности да внушава и бе откаран извън Париж, се бяха случили и някои други неща.
Откакто бе пристигнал в Париж, маршал Симон живееше с двете си дъщери в една къща на улица „Тримата братя“.
Преди да въведем читателя в това скромно жилище, длъжни сме да припомним някои неща.
В деня, когато изгоря фабриката на господин Харди, маршал Симон бе дошъл, за да се срещне с баща си. Той искаше да се посъветва с него относно тъжното настроение, което от ден на ден все повече завладяваше двете му дъщери. Нека не забравяме, че маршал Симон дълбоко почиташе паметта на императора. Той го смяташе за герой и се прекланяше пред неговите подвизи. Но това не бе всичко. Един ден, това бе отдавна, императорът в изблик на добри чувства към маршала, го заведе при люлката на заспалия римски цар, показа му изключителната красота на детето и му рече: „Стари мой приятелю, закълни се, че ще служиш на сина, както служи и на бащата“.
Маршал Симон се закле и устоя на клетвата. По време на реставрацията той оглави едно военно съзаклятие в името на Наполеон II и се опита, макар и неуспешно, да вдигне един конен полк, който бе под командването на маркиз д’Егрини. Предаден, след яростен двубой с бъдещия йезуит, маршалът успя в Полша и по този начин избягна смъртното наказание. Не е необходимо да изреждаме отново обстоятелства, които по-късно отведоха маршала от Полша в Индия, а след това го върнаха отново в Париж. През това време, верни негови другари се бяха постарали и успели по време на юлските събития да възвърнат неговата титла и чин, които той бе заслужил при Ватерлоо.