След тези думи Родин погледна княгинята по-благосклонно. Самият той смяташе, че след такова боледуване и след като бе поставен на пост и молитва в онова затънтено място, господин Харди можеше спокойно да се задраска от списъка.
След малко възрастната жена продължи:
— Един от тези хора, окаян работник, намери смъртта си, след като се бе отдал на своите пороци. Другият вие успяхте да вкарате в пътя на спасението. Възхищава ме, отче, вашата прозорливост, защото помня думите ви: „За постигане на целта си, ще използвам техните страсти“.
— Малко прибързано се радвате — прекъсна я нетърпеливо Родин, — защото срещу нас са все още вашата внучка, онзи индиец, маршал Симон и неговите дъщери. Тези лица все още са близо до наследството на Ренепон и затова ни предстои много работа.
— Разбирам ви…
— Затова, госпожо, не бива да губим време и да се хвалим един друг. Трябва сериозно да мислим за бъдещето. Великият ден, първи юни, наближава. Дано Бог даде, да не видим повече тези четирима членове на омразния род и негови наследници. В техните ръце то ще послужи за нови трагедии, а когато то стане наше, на Обществото, значи служи на Бога и неговата църква…
— Така е, отче.
— Затова вие трябваше да се срещнете с хората си и да разберете, какво е станало с вашата внучка.
— Аз се срещнах с тях, но резултатът бе незадоволителен. Надявам се вторият ми опит да бъде успешен.
— Надявам се, че новото й положение ще позволи да се предприеме нещо ефикасно — заключи Родин със зловеща усмивка. — Тя и индиецът вече са заедно и вярват, че нищо не може да попречи на щастието им. Дори Фарингея им се струва безопасен. Да се надяваме, че Бог ще накаже това престъпно и суетно щастие.
Разговорът бе прекъснат от отец д’Егрини, който влезе в стаята и още от вратата извика:
— Победа!
— Какво казвате? — попита княгинята.
— Тази нощ замина! — отвърна отчето.
— Кой замина? — опита се да уточни Родин.
— Маршал Симон — възторжено отвърна отец д’Егрини.
— Няма съмнение, че разговорът с генерал д’Авринкур му е повлиял — заяви старата госпожа, — защото знам, че генералът, както и много други е повярвал на разпространените слухове. Няма лоши средства, когато човек е решил да се бори с безбожието!
— Знаете ли някакви подробности? — попита Родин.
— Идвам направо от Роберт — каза отец д’Егрини — описанието, годините, всичко отговаря на външния вид на маршала, който освен това тръгнал с паспорта си. Едно-единствено нещо учудило вашият човек.
— И кое е то? — със съмнение побърза да уточни Родин.
— Само допреди един ден маршалът бил мрачен и затворен в себе си. Изведнъж вчера засиял, развеселил се. Когато Роберт го попитал, каква е причината за такава рязка промяна, маршалът му отговорил: „Отивам да изпълня едно свещено задължение, затова радостта ми е огромна.“
При тези думи и тримата участници в разговора се спогледаха.
— Интересно, каква ли е причината за такава рязка промяна? — рече княгинята замислено. — Та ние очаквахме, че дори и да се съгласи да проведе операцията, това би било свързано с отрицателни вълнения.
— Нищо не разбирам — каза Родин замислено, — но все пак, най-важното е, че е заминал. Това ни дава основание веднага да започнем да действаме срещу дъщерите му. Взел ли е със себе си онзи проклет стар войник?
— Не — отвърна отчето, — за жалост, не. Той е стара лисица и вероятно ще бъде много предпазлив. За съжаление, единственият човек, който в краен случай би могъл да ни помогне, сега е болен от холера.
— Кой е той? — нетърпеливо попита княгинята.
— Морок. На него можехме да разчитаме за всичко и по всяко време. За съжаление, освен че е болен, той е застрашен и от нещо, което съвсем не е по-безопасно от тази болест.
— Какво казвате?
— Преди няколко дена едно от неговите кучета го е ухапало, а след това се разбрало, че било бясно.
— Но това е страшно! — извика княгинята. — Къде се намира сега този човек?
— Пренесох го в една от временните болници в Париж, защото засега само холерата е показала признаци. Това е голямо нещастие за нас, защото този човек бе много верен и решителен. Войникът, който пази сирачетата е направо недостъпен и единствен Морок можеше да се справи с него.