Когато Удушвачът видя, че Джалма спи дълбоко, светналите му очи заблестяха още по-силно. Устата му се разтегли от нервна и злокобна усмивка и оголи два реда остри като на пила, почернели зъби. Джалма беше легнал почти до вратата на ажупата, която се отваряше навътре, и ако някой се опиташе да я бутне, веднага щеше да се събуди.
Все така прикрит от дървото, Удушвачът се наведе още повече с намерение да разгледа по-внимателно вътрешността на колибата и, за да се подпре, опря безшумно ръка върху решетката на отвора, който служеше за прозорец. Това движение разклати голямото кактусово цвете, в чието дъно се бе свило малкото змийче, то светкавично се стрелна и се уви около ръката на Удушвача.
От болка или от изненада той тихо извика, но когато, все още вкопчен в стеблото на дървото, се отдръпваше бързо назад, забеляза, че Джалма се размърда… И наистина, без да променя безгрижната си поза, младият индиец поотвори очи, обърна глава към малкото прозорче и една дълбока въздишка повдигна гърдите му, защото горещината под прихлупения гъст свод от влажна зеленина беше непоносима.
Джалма тъкмо помръдна, когато зад дървото се чу къс остър писък като на райска птица, която се кани да хвръкне, и който наподобяваше писъка на фазан… Скоро той се повтори, но по-слабо, сякаш лъвската птица се бе отдалечила. Джалма реши, че е разпознал шума, разбудил го за малко, изпъна бавно ръката, с която подпираше главата си, и пак заспа, без да променя позата си.
За няколко минути в това уединено място отново се възцари дълбока тишина. Всичко беше неподвижно. С изкусното си подражание на птицата Удушвачът бе маскирал безразсъдното охкане от изненадата и болката, предизвикани от ухапването на змийчето. Той реши, че Джалма отново е заспал, подаде глава и видя, че младият индиец наистина спи като мъртъв. Тогава слезе от дървото все така предпазливо и се изгуби из тръстиките с доста подпухнала от ухапването на змията ръка.
В това време се разнесе далечна монотонна и тъжна песен. Удушвачът се изправи, заслуша се внимателно и на лицето му се изписа смайване и зловеща ярост. Песента все повече и повече се приближаваше към ажупата.
След малко се показа един индиец, който крачеше през полянката към мястото, където се криеше Удушвачът. Щом го видя, последният измъкна дългото и тънко въже, замотано около кръста му, на чийто край бе завързана оловна топка с големината на яйце. Удушвачът завърза другия край на въжето за дясната си ръка, ослуша се отново и се запромъква пълзешком между високите треви към индиеца, който вървеше полека и пееше тъжната си приятна песен. Този момък едва бе навършил двадесет години и беше роб на Джалма. Лицето му бе медножълто, шарен пояс пристягаше синята му памучна роба, на главата си имаше малка червена чалма, на ръцете си — сребърни гривни, а на ушите си — обици… Носеше някакво известие на своя господар, който си почиваше по време на голямата дневна жега в ажупата, доста отдалечена от къщата, където живееше.
Щом стигна до мястото, където пътеката се разделяше на две, робът решително пое към колибата, до която оставаха четиридесет крачки.
Една от онези огромни явски пеперуди, по чиито огромни разперени крила се виеха по две златни резки на тъмносин фон, запърха от лист на лист и най-сетне кацна в един храсталак от гардении близо до младия индиец. Той прекъсна песента си, спря се, премести внимателно крак, протегна ръка и улови пеперудата. Внезапно робът видя зловещото лице на Удушвача пред себе си, чу пукот като от прашка и усети около врата си метнатото с бързина и сила въже с троен възел, чието олово, вързано за единия му край, почти в същия миг силно го удари в тила.
Нападението беше толкова ненадейно, че слугата на Джалма не успя нито да извика, нито да изпъшка. Той се олюля… Удушвачът дръпна силно въжето… Медножълтото лице на роба стана тъмночервено, той падна на колене и размаха ръце… Удушвачът го повали окончателно и стегна толкова здраво въжето, че по кожата на роба се стече кръв… Жертвата се сгърчи още няколко пъти и всичко свърши… Докато траеше кратката, но ужасна агония, убиецът стоеше, коленичил пред жертвата си, следеше и най-малките й движения, впил пламтящите си очи, и изглеждаше прехласнат от неописуема наслада — ноздрите му се разшириха, жилите на слепоочията и на врата му се изопнаха и същата зловеща усмивка, която разтегли устните му, когато видя заспалия Джалма, оголи черните му остри зъби, потракващи от нервните тикове на челюстта. След малко той скръсти ръце на запъхтяните си гърди, сбръчка чело и започна да шепне някакви тайнствени думи, които приличаха на молитва… Сетне отново се отдаде на свирепия унес, към който го тласкаше видът на трупа…