— Не, това не! — реагира остро войникът. — Кълна се, че е жива. Самата тя пожела да я преместят на друго място, като се страхуваше да не стане причина и друг в къщата да се зарази. Затова не бива да напускате стаята си. Няма да позволя това!
В този момент, сетил се отново за неканените гости, Дагоберт се обърна и видя застиналата зловеща фигура на Родин, изправена до стълбите. Свещеникът приличаше на лешояд, който изчаква удобния момент, за да нападне жертвата си.
— Вие още ли сте тук!
— Позволявам си, господине — каза Родин спокойно като човек, който отлично може да се владее, когато това е необходимо — да отбележа, че не ми беше възможно да си тръгна, защото вие препречвахте изхода.
— В момента нищо не възпрепятства вашето тръгване…
— Разбира се, че ще си тръгна, но оставам учуден от начина ви да посрещате гости в тази къща.
— В случая става дума за изпращане, а не за посрещане.
— Имах благородното намерение да си поговорим…
— Не разполагам с време за разговори.
— Смятам, че поводът да дойда е твърде важен…
— За мен най-важната работа в момента е да съм при тези две деца.
— Разбирам, господине, затова няма да се натрапвам — каза Родин, като пристъпи прага на вратата — и моля да бъда извинен за неблагоразумието си. Смятах, че като човек, който носи чудесни новини от маршал Симон, имам правото, но…
— Новини от баща ни? — почти извика Роза и се приближи до Родин. — Тогава говорете по-бързо.
— Имате вести от маршал Симон? — старият войник изгледа подозрително Родин. — Какви са тези вести?
Обаче вместо да отговори, Родин направи крачка и отново се озова в салона, като не откъсваше поглед от двете сестри.
— Истински съм щастлив, че именно на мен се падна честта отново да прекрачвам прага на тази къща с добри новини. Радвам се, че младите госпожици са все така красиви и жизнерадостни. Освен това сега са весели, а не както в онзи отвратителен ден, когато отидох да ги взема от отвратителния манастир, където бяха затворени. Помня, колко бяха щастливи да прегърнат баща си…
— Те бяха на своето място, но вашето днес не е тук! — прекъсна го Дагоберт, като продължаваше да държи вратата отворена.
— Признайте поне едно, че моето място е в болничното заведение на д-р Баление, — отвърна Родин, като изгледа войника с някаква хитрост в погледа. Нали помните онази къща, в която ви върнах онзи скъпоценен за вас императорски кръст? Това беше същият ден, в който милата госпожица Кардовил не позволи да ме удушите. Трябва да ви кажа, госпожици, че този войник тук, има желязна ръка, която прусаците и казаците навярно познават по-добре от мен…
Родин бе успял с началото на своя план. Момичетата и Дагоберт вече знаеха за услугите, които им беше направил. И тримата не знаеха, че преди време госпожица Кардовил бе предупредила маршала за зловещата роля, която изпълнява Родин спрямо техния род. Маршал Симон бе решил да не тревожи стария войник и дъщерите си. Верен обаче на интуицията си, старият гренадир изпитваше неприязън към този хлъзгав човек.
— Въпросът не е дали ми е желязна ръката или не…
— Сетих се за това, драги господине — продължи Родин, като неусетно се приближаваше до двете момичета — по повод на малките услуги, които съм ви направил, забележете с голямо удоволствие.
Дагоберт изгледа втренчено Родин, който срамежливо притвори очи.
— Доколкото ми е известно — каза войникът след известно мълчание, — благородните хора никога не говорят за услугите, които са извършили, а вие вече няколко пъти повторихте…
— Дагоберт — прекъсна го притеснена Роза — нали този човек ни носи новини от татко.
Дагоберт махна с ръка, като продължаваше да гледа Родин в очите.
— Вие сте хитър човек, но и аз не съм новак.
— Аз съм хитър? — кротко възрази Родин.
— Разбира се. Решихте с няколко красиви фрази да приспите бдителността ми, но това не е толкова лесно. Чуйте ме добре: някой от хората в черни раса ми бе откраднал кръста и вие ми го върнахте. Това е факт. Пак тези разбойници бяха отвлекли и момичетата, а вие отидохте и ги върнахте. Това също е факт. Не отричам и това, че именно вие предадохте отец д’Егрини. Всичко това доказва две неща: вие сте съучастник на всичките тези черноризци, а освен това паднахте толкова ниско, та предадохте и своите. Това са причините поради които ви считам за недостоен човек. Затова настоявам да си тръгнете веднага!