— Но, господине…
— Няма какво да обсъждаме — отвърна ядосано Дагоберт — когато един човек прави добро, по начина по който го правите вие, в това несъмнено има нещо непочтено. Не съветвам никой да се доверява на такива хора.
— Разбирам — едва прикри недоволството си йезуита, — но вероятно ще започнете да разсъждавате по друг начин, ако се замислите над това, какви причини бих имал да ви правя тези услуги, а още повече да ви мамя.
— Фактът, че така упорито продължавате да стоите тук, вече говори за някаква полза.
— Вече ви казах целта на посещението си.
— Да, казахте, че носите новини от маршал Симон.
— Точно така, имам честта да ви предам известия от маршала — тържествено обяви Родин, като успя да се приближи още повече до двете сестри.
Той се огледа бързо и веднага продължи:
— Скъпи госпожици, наистина имам новини от баща ви.
— Тогава слезте с мен в моята стая и там ще ми ги разкажете — каза Дагоберт.
— Нима имам вид на толкова жесток човек? Та нали дъщерите на маршала имат най-голямото право да ги научат първи?
— Господине, защо не ми спестите неудобството да изхвърля човек на вашите години през вратата? — разсърди се отново старият войник.
— Добре, добре — отвърна спокойно Родин — хайде да отиваме във вашата стая. Ще ви разкажа всичко, а нека после съвестта ви ви измъчва, че сте лишили тези деца от удоволствието да чуят тези новини.
След тези думи Родин се поклони ниско на момичетата, като едва прикриваше яростта си, след което излезе от стаята.
След четвърт час войникът отново се върна при сестрите, които нетърпеливо го заобиколиха.
— Какви са новините от татко? — попита първа Роза.
— Факт е, че този стар магьосник знае къде е заминал маршалът, както и това, че е бил в приповдигнато настроение. Откъде е научил всичко това не зная, но според мен това е още една причина да не му се вярва — завърши войникът.
— Но, какви са все пак новините? — повтори въпроса си Роза.
— Някакъв приятел на този хитрец, защото той е точно такъв, срещнал маршала на двадесет и пет мили от Париж. Като разбрал, че този човек идва в града, той го помолил да ви предаде, че е жив и здрав, и че много скоро ще бъде заедно с вас.
— Както сам си се убедил — каза Бланка, — не беше толкова прав да се държиш така с гостенина.
— Може и да е така, но не съжалявам…
— Но защо?
— Имам причини за това. Най-важната е начинът, по който се опита да остане, и погледът, с който ви изучаваше. Ако бях видял змия да се приближава до вас, щях да бъда по-спокоен. Откровено ви казвам, деца мои, въпреки няколкото добрини, които ни е направил, нямаше да се поколебая да го изхвърля през прозореца. Опасен човек е този.
— Прекалено много ни обичаш, затова си толкова мнителен.
— Щом заговорихте за обич, значи нещо ще ми искате.
Момичетата се засмяха лукаво и хванаха стария войник за ръцете.
— Ти, който си толкова смел, толкова честен…
Момичетата се готвеха да продължат тази акция, но точно в този момент някой почука на вратата.
— Кой е? — попита Дагоберт.
— Аз съм, Юстин, господине — отговори мъжки глас.
— Влезте.
На вратата се показа един слуга, който бе много трудолюбив и предан човек.
— Какво има? — обърна се войника към него.
— Господин Дагоберт, долу е пристигнала с колата си някаква госпожа. Поиска да разговаря с маршала и с неговите дъщери. Като разбра, че го няма, настоятелно помоли да се срещне с госпожиците. Ставало въпрос за някаква помощ или милостиня.
— Коя е тази госпожа?
— Не си каза името, но ми се струва, че е почтена жена. Колата й е много красива, а слугите й са облечени богато.
— Госпожата навярно събира помощи за бедните, — обади се Роза, — затова, Дагоберт, не може да не я приемем.
— Наистина, жена е все пак — отвърна войника, — а и не би могла да се сравнява с предишния ни посетител. Освен това, нали и аз съм тук…
Когато слугата излезе да покани новодошлата, Роза се обърна към Дагоберт:
— Май, че си решил да се съмняваш във всички, които прекрачват прага на къщата ни? Та ти дори не я познаваш.
— Чуйте ме, деца, аз нямах причина да се съмнявам и в собствената си жена, но точно тя ви предаде в ръцете на черноризците, макар и да не съзнаваше това. Тя просто бе послушала онзи разбойник, изповедника…