Щом останаха сами, княгинята, без да се бави, съвсем спокойно започна да изпълнява указанията, които й бе дал Родин преди да дойде в къщата:
— Струва ми се, че не разбрах добре последните думи на вашия искрен приятел. Когато ви говорех за опасностите, които крие предаността, аз не исках да я отрека. Напротив.
— Тъкмо навреме ни казвате това, госпожо! — отвърна заинтригувана Роза.
— Бях сигурна — продължи любезно госпожа Сен Дизие, — че такива благородни сърца, като вашите, ще ме разберат. Голямата опасност, която носи тази болест със себе си, не означава, че не трябва да се помага на заболелите. Тъкмо обратното. Именно сега те най-много се нуждаят от нашата помощ, нали? Бог закриля тези, които вършат добро дело. А истинска християнска добродетел е да помагаш на ближния, когато е в беда.
— Ние се възхищаваме от такива хора, госпожо! — прочувствено въздъхна Роза.
— Вярвам ви, деца — продължаваше атаката си княгинята, — вчера посетих временната болница, която се намира на няколко крачки от вашата къща. Една от залите бе препълнена от болни, които постепенно умираха. Изведнъж видях да влиза една жена, моя стара приятелка, придружена от двете си дъщери. Само след минута разбрах, че трите са дошли, за да помагат на лекарите с каквото могат!
Двете момичета се спогледаха. Нито за миг те не можеха да се усъмнят в думите на княгинята, която говореше така убедително. Те не можеха и да предположат, че йезуитът, който преди малко напусна тази стая е дал подробни указания на тази набожна жена, точно какво и как да каже пред тях.
Княгинята изгледа внимателно девойките и продължи своето прочувствено изложение:
— Вие, разбира се знаете, че до тези, които са решили да жертват спокойствието си, за да се притекат на помощ на нещастните, винаги са свещениците, Божиите слуги. В тази същата болница, за която вече ви споменаха, видях и един абат, който просто смайваше всички с благородството, с добрината и човечността, с която се отнасяше към болните. В такива тежки времена, именно хора като отец Гавриил…
— Отец Гавриил! — извикаха момичетата.
— Нима го познавате? — с престорено учудване попита госпожата.
— Как да не го познаваме, та именно той ни спаси по време на едно корабокрушение.
— Именно отец Гавриил ли? Да не се заблуждавате нещо, деца? — продължаваше да демонстрира учудването си княгинята.
— Не е възможно да грешим. Той е човек с дълги руси коси и светли сини очи, нали?
— Наистина, няма съмнение, че говорим за един и същи човек — разпери театрално ръце княгинята. — Да ви призная откровено, такова човеколюбие рядко се среща. Изпитвах истинска набожна гордост, когато видях какви свещеници има! Той сякаш неволно вдъхваше сили и на болните и на тези, които се бяха посветили да им помагат.
— Чуваш ли, сестрице? — обърна се Бланка развълнувана към Роза.
— Скъпа госпожо — малко тържествено заговори Роза, — баща ни в момента е далеч от къщи, а ние нямаме много неща, с които да се занимаваме. Искам да ни дадете един съвет…
— Какъв съвет, мило момиче? — попита лицемерно госпожа Сен Дизие.
— Ние имахме една учителка, която винаги се е грижила много за нас. Разбрахме, че тази нощ е заболяла от холера и са я откарали…
— Боже мой! — възкликна княгинята и се прекръсти. — Къде е тя сега?
— Не знаем, госпожо…
— И вие още не сте отишли да я видите?
— Не бързайте да ни обвинявате, госпожо, защото ние не сме равнодушни или неблагодарни — каза Бланка, — но просто не знаем къде се намира в момента…
— Но кой може да ви забрани да я потърсите и посетите?
— Дагоберт, госпожо. Той не дава да напускаме къщата, защото се безпокои за нас.
— Склонна съм да извиня този благороден човек, защото той много ви обича и е загрижен за вашата безопасност. Но той навярно не знае, че холерата не е заразна, както се смяташе досега и затова се страхува.
— Мислите ли госпожо, че трябва да отидем при нашата възпитателка? — попита Роза. — Ние много се тревожим за нея и бихме искали да й помогнем…
— Разбира се, че трябва да й помогнете. Иначе, какво ще си помисли за вас тази жена? Малодушието не е черта на силните характери. Всъщност, ще ме извините, че ви припомням, но нали вие изгубихте майка си преди време? Сега, обаче, трябва да бъдете спокойни за нея, защото тя е в рая, тъй като бе истинска християнка. Спомням си, че преди да умре, тя прие тайнствата на нашата светла майка, Църквата.