Адриана се обърна живо и направи няколко крачки да посрещне омразната си роднина. Поклони й се учтиво, след което седна и посочи на княгинята едно кресло, близо до камината.
Госпожа Сен Дизие остана права и на лицето й се изписа неприятна гримаса, която се дължеше на присъствието на Гърбавото.
— Моля ви, госпожо, седнете, ако обичате — повтори поканата си Адриана и посочи празното кресло.
— Разговорът, който съм дошла да проведем — каза язвително княгинята, — е личен.
— Това е най-добрата ми приятелка и аз нямам никакви тайни от нея — отвърна спокойно госпожица Кардовил.
— Зная отдавна — иронично вметна княгинята, — че твърде малко се грижите за личните си тайни и че много лесно се доверявате на всякакви хора. Но ако вие нямате тайни от това момиче, то аз имам претенции да разговаряме насаме.
След тези думи княгинята погледна Гърбавото презрително.
Засегната от забележката на възрастната госпожа. Гърбавото отговори простичко:
— Струва ми се, че няма някаква особена разлика, госпожо, между първата и последната дама в къщата на госпожица Кардовил.
— Какво?! И тя още говори? — избухна княгинята, забравила всякакъв етикет.
— Само отговарям, госпожо — каза кротко Гърбавото.
— Мисля, че се изразих ясно, госпожице Кардовил, че желая да разговаряме насаме — заяви категорично госпожа Сен Дизие.
— Не ви разбирам, скъпа госпожо. Моята приятелка ми направи честта да се съгласи да присъствува на този разговор. Казвам „се съгласи“ защото аз я помолих за това. Няма нищо лошо в това, че ще чуе прелестните неща, които не са съмнявам, сте дошли да ми съобщите. Бързам да ви предпазя от някоя необмислена реплика и да ви кажа, че моята приятелка е добре запозната с всички ваши досегашни хитрини, които едва не успяха да ме пренесат в жертва… Освен това, тя знае, че сте майка на църквата и то такава майка, каквато рядко се среща… Надявам се, че съм ви убедила, госпожо, да не настоявате повече.
— Не разбирам вече, дали съм будна или сънувам! — ядосано отвърна княгинята.
— Това, което казвате, госпожо, ме тревожи, защото показва, че не сте добре с нервите. Вероятно имате проблеми със здравето, защото виждам, че лицето ви почервеня цялото…
Тази иронична забележка направо извади княгинята от равновесие и тя почти извика:
— В крайна сметка, подобно посрещане ме улеснява и аз да бъда напълно откровена. Сигурна съм, че това, което ще чуете, ще надмине всички ваши очаквания.
— Струва ми се, госпожо, че вие надценявате информацията си — каза Адриана леко усмихната, със спокоен глас. — Вече много малко неща, от тези с които се занимавате, могат да ме учудят.
— Може би, госпожице — презрително се усмихна възрастната жена, — но помислете си, например, какво ще стане, ако до следващото денонощие изпаднете в крайна бедност.
Това бе така неочаквано, че Адриана не можа да прикрие смущението си, а Гърбавото потрепери.
— Е? — продължи ликуващо княгинята. — Както сама се убеждавате, госпожице, има още неща, с които мога да ви учудя. Вече почти се радвам, че именно вие тласкате разговора ни да се води по този начин. Иначе щях да бъда принудена да спазвам етикецията и по заобиколен начин да ви направя това съобщение. Моля, приемете думите ми като най-чиста монета.
— Признавам, госпожо, че успяхте да ме удивите — отвърна Адриана, която бързо бе успяла да си върне спокойствието, — защото добре познавам вашите досегашни интриги. Но в случая повече ме учудва значението, което придавате на подобна информация.
— Утре ще бъдете на дъното! — патетично извика княгинята. — На дъното! Не е без значение да знаете, че всичко, и този дворец, и каретата с красивите коне, и любимите ви накити дори ще бъдат описани. Сама разбирате, че говоря за сериозни неща.
Адриана обаче продължаваше да бъде спокойна и дори се усмихваше. В този момент вратата на салона се отвори и вътре влезе Джалма. Неговото появяване прекъсна разговора и трите участнички в него го изгледаха, всяка със смесени чувства.
LIV глава
Припомняния
Джалма, който никога досега не бе виждал в дома на госпожица Кардовил княгинята, остана крайно изненадан от нейното присъствие.