Най-сетне той можеше да убие и себе си, защото не желаеше да живее след чуването на такава чудовищна нелепост!
В този момент, обаче, очите му срещнаха тези на Адриана и цялата злоба, която се бе събрала в тях утихна, изчезна като блясъка на светкавица.
Цялата тази промяна направо обърка видялата какво ли не княгиня. Тя не можа да преглътне явното влияние на Адриана върху младия индиец. Любовта им, по всичко личеше, бе силна и чиста. Пред такъв един аргумент и най-обмислените клевети губеха силата си. Картината се допълваше, за ужас на госпожа Сен Дизие и от присъствието на Гърбавото, която по всичко личи, умееше да се владее и да претегля нещата.
Преценила, че засега атаката й не се развива според предвижданията, княгинята се обърна рязко и си тръгна. За нейна неприятна изненада, тя бе изпратена до колата си от Гърбавото.
Адриана и Джалма останаха сами.
Преди да продължим разказа си, необходимо е да се върнем към някои вече отминали неща.
Откакто бяха разкрили чувствата си един на друг, Адриана и Джалма сякаш живееха нов живот. Госпожица Кардовил с присъщата си упоритост правеше всичко необходимо да го освободи от някои притеснения, които му налагаше големият град, за да могат да блеснат истинските му качества. Тя постепенно го учеше да владее чувствата си, както и да преодолява смущението си от бързите обрати в светското парижко общество.
Адриана и сега бе преценила, че й се открива възможност да провери, дали Джалма е овладял нейните уроци и реши да го подложи на изпит. Изпит, изпълнен с нежност и любов.
LV глава
Изпитът
— Мили мой, често сте ме питали, колко ще продължи изпитния период на нашите отношения. Вече ми се струва, че този край е наближил.
Джалма не отговори, но по лицето му премина радостно вълнение. Адриана го погали и продължи:
— Доскоро бяхме разделени и оплетени в лъжи и интриги. Въпреки това ние се обичахме и следвахме повика на нашата любов. След преживените премеждия, смея да кажа, че тя стана още по-силна! Затова смея да твърдя, че и двамата се убедихме в дълбочината на нашите отношения. Аз трябваше да опозная вас, а вие мен. Бог е свидетел, че това е сторено! Не ни достига само истинското посвещение, посвещението пред целия свят — женитбата, която ще ни свърже за цял живот…
Джалма бе смаян от думите на Адриана.
— Но има нещо, което няма да скрия от вас. Ние се обичаме, нали? — тя го погледна сериозно. — Обичаме се и за нас няма никакво съмнение, че сърцата ни са свързани навеки. В такъв случай, питам, нужна ли е връзка, която само пред обществото да демонстрира нашата близост? Не е ли достатъчно, че сме открили сърцата си пред Бог и нашата любов му принадлежи. Какво значение има тогава дали сме изпълнили някакъв подписан договор, щом сме се врекли завинаги? Ние просто принадлежим един на друг. Отговорете, Джалма, вярно ли е това, което казвам?
Князът не отговори, но даде знак с ръка на Адриана да продължи.
— А след това — заговори отново тя, още по-нежно, — трябва да ви кажа откровено, че нямам намерение да спазвам някакъв закон, който дава права единствено на мъжа, сякаш жената няма сърце и душа. Такъв закон не мога да приема, защото вярвам, че всички ние сме равни пред Бога! Затова вярвам, че е достатъчно Създателят да знае, колко много ви обичам! Ако и вие приемете думите ми като достатъчно доказателство за чувствата ми, тогава ще бъда наистина щастлива… искам да ни свързва щастието на любовта, но в същото време да останем свободни…
Джалма, който до този момент мълчаливо бе слушал се изправи и заговори някак тържествено и сериозно:
— Скъпа моя, и аз като вас се възмущавам от клетвонарушението, от лъжата и подлостта. Съгласен съм, че достойнството на личността се гради на основата на свободата. Но вие сама казахте, че желаете да получите Божието одобрение за тези свои мисли и надежди. Кой, обаче, ще ни даде това одобрение? Кой ще ни посочи Божия знак? Пред кого ще се закълнем?
— Надявам се, че само след няколко дена ще мога да ви кажа това. Всяка нощ съм мислила по какъв начин да свържем нашите чувства, но без да робуваме на писаните земни закони. Скоро ще мога да ви кажа, скъпи, кои са ръцете, които ще ни благословят. Искрено вярвам, че съюзът ни ще бъде свещен и вечен, без да сме принудени да се подчиняваме на формализма. Някои казват, че влюбените са луди — засмя се девойката, — но аз твърдя, че истинските влюбени са умни.