— Съгласна съм и дори нещо повече — ще отида още сега. Искам още тази вечер да знам, дали ще стане тази работа или не.
— Чудесна сте… — тържествено обяви Нини-Мулен — Никога няма да забравя тази услуга…
— Не се притеснявай толкова много, защото не го правя заради теб.
— А заради кого?
— Това е моя тайна.
След това тя се обърна към слугинята си, която бе влязла преди малко и й каза:
— Кажи на Ратисбона да отиде и да ми вземе кола.
На другия ден Родин с тържествуващо лице, може би защото бе останал сам, пускаше едно писмо в пощата. То бе адресирано до Агрикол Балдуин, а на плика бе поставено клеймо „много бързо“.
LIX глава
Любовта на Фарингея
Читателят си спомня, че когато Джалма научи за предателството на Фарингея му предложи приятелството си, с което по същество прощаваше на метиса.
Слугата, който се отличаваше с ум и способност, да се приспособява към възникналата ситуация, бе успял за кратко време да убеди княза, че се е разкаял и че ще му бъде верен. От този момент нататък Джалма нямаше никакво основание да не се доверява на Фарингея. Последният също бе сменил тактиката и повече никога не отвори дума за госпожица Кардовил, а внимателно изчакваше господарят му сам да сподели някоя тайна.
През последните дни метисът изглеждаше угрижен и натъжен. Джалма няколко пъти го пита за причините, но Фарингея учтиво отклоняваше разговора, като горещо благодареше на своя господар за проявената загриженост.
Събитията, за които сега ще стане дума, се развиваха към обед в малката къща на улица „Клиши“, в която живееше Джалма.
Този ден князът не беше посещавал Адриана. Госпожица Кардовил го бе помолила за този ден, в който искаше да направи някои приготовления за тяхната сватба. Разбира се обществото не биваше да разбере за условията, които двамата бяха приели.
Затова часовете се струваха на Джалма безкрайно дълги. Той лежеше на един диван с ръце върху лицето, замислен за нещо свое.
Неочаквано в стаята влезе Фарингея, без да почука, както бе прието.
Джалма се обърна бързо и като видя пребледнялото лице на метиса, разтревожено попита:
— Какво ти е, Фарингея?
— Много ми е тежко, светли княже — след кратко колебание отвърна Фарингея.
Джалма го изгледа внимателно и убедил се в тревогата, обзела неговия слуга го подкани:
— Говори спокойно. Споделената мъка е по-поносима. Можеш да ми се довериш, защото съм ти приятел.
— Нещастната любов, отхвърлената любов едва ли могат да бъдат излекувани. За тях остават само сълзите…
— За каква излъгана и нещастна любов говориш? — изненада се Джалма.
— За своята любов, княже — отговори метисът мрачно.
— За своята любов ли? — още повече се учуди Джалма, който бе свикнал да приема слугата като един здрав мъж, с мрачно лице и затворен характер, а не като човек, който може да се влюби.
— Светли княже, когато преди време ми казахте, че нещастието ме прави зъл, аз открих в тези думи някакво страшно тайнство. Истина е, че ви бях предал и това ми тежеше. Но по-страшно стана, когато се влюбих в едно младо и красиво момиче, което пък предаде мен. Това нейно предателство, тази изневяра ме сразиха…
Като забеляза удивлението на княза метисът продължи с тон, който подсказваше, че се срамува от думите си:
— Не ми се присмивайте, княже, че правя това признание пред вас. Но аз не съм забравил, че ме нарекохте мен, вашия слуга, приятел, затова се осмелих да споделя…
— Благодаря ти за доверието — утеши го князът — и бъди сигурен, че няма да ти се присмея, а напротив, ще се опитам да ти помогна според възможностите си.
— Изневярата заслужава презрение! — продължи Фарингея. — Всеки има право да те сочи с пръст и да ти се надсмива. В тази страна изневярата предизвиква насмешки и презрение…
— А ти уверен ли си в това предателство? — попита кротко Джалма. — Освен това, позволи ми, като твой приятел да ти споделя и аз нещо. Преди няколко дена аз също си бях помислил, че моята любима не ме обича. Ако бях повярвал на това, какво щеше да стане? След това се оказа, че нищо подобно не е имало.
— Иска ми се да повярвам на думите ви, княже, но нямам основание да кажа същото за моя случай. Лошото е, че съм се объркал и затова се обръщам към вас, за съвет.