— Какво трябва да ти прощавам?
— Преди да дойда при вас за съвет, аз бях решил да ви помоля да дойдете с мен, но не смеех да заговоря пръв за това.
Джалма му помогна да се изправи и сърдечно го потупа по рамото:
— Няма нищо лошо в това, че съм предугадил желанието ти. Решението ми да дойда с теб приеми като доказателство за приятелството ми към теб. Ако се окажа прав, ще разбереш, че не си лъган от любимата си…
Когато се стъмни метисът и Джалма излязоха от къщата, загърнати в дълги дрехи и се качиха в една карета. Фарингея каза на кочияша да ги откара в къщата на Света Гълъба.
LX глава
Една вечер у Света Гълъба
Преди да продължим нашия разказ, трябва да се спрем на някои събития, които се случиха същия ден.
Нини-Мулен, който не бе запознат с целия план на Родин, бе предложил по негова заръка голяма сума пари на Света Гълъба, за да им отстъпи къщата си за един ден.
Света Гълъба с удоволствие прие това предложение и заедно със слугите си се изнесе още сутринта.
Родин, преоблечен и със сини очила отиде да провери месторазположението на своите и да даде наставления на Фарингея. Последният, понеже бе силен и съобразителен, направи размествания в къщата за около два часа, след което се върна в къщата на Джалма, където разигра гореописаната сцена.
Когато колата завиваше към улица „Ришельо“, където се намираше домът на Света Гълъба, Фарингея отново се престори на отчаян:
— Княже, ако се окаже, че тя наистина ми изневерява, моля ви, оставете ме да си отмъстя.
— Презрението е най-доброто отмъщение — кратко отвърна Джалма.
— Не знам… Колкото повече се приближаваме към целта, толкова повече виждам кръвта пред очите си…
— Няма да си сам, защото и аз ще бъда до теб. Няма да позволя страстта да те заслепи. Но, ако не успея да те удържа и ти пролееш кръв, то нека тази кръв падне върху теб. Недей очаква от мен да ти подам приятелска ръка след това.
Фарингея се престори, че тези думи са го впечатлили дълбоко, наведе глава и се замисли. Джалма в същото време пресмяташе как да обезоръжи метиса, но в този момент Фарингея се обърна и зъбите му лъснаха зловещо:
— Тази кама, управлявана от твърда ръка е смъртоносна. Както са смъртоносни и капките отрова, които се намират в малкото шишенце, което нося. От нея се умира бавно, без мъки. Бих могъл с ножа да отмъстя, а с отровата да избягна преследването на правосъдието. Но вие сте прав, княже. Ето ви моя нож, пазете го. Предпочитам да имам вашето приятелство… Всъщност, ето ви и отровата. Когато се уверя в предателството на моята любима и реша да отмъстя, вие решете, дали ще ми подадете камата, за да я забия в гърдите й, или ще ми подадете отровата, за да я изпия…
Джалма, зарадван и учуден от това внезапно решение, тъкмо мислеше, какво да отговори и колата спря пред къщата на Света Гълъба.
Добре прикрити от дългите дрехи, двамата мъже влязоха вътре. Жилището имаше два предни входа и един прикрит, откъм двора.
Ключарят, на когото дадоха пари, се отдръпна в тъмнината и ги пропусна.
— Княже, може би е по-добре да си остана със съмненията? — метисът за миг се спря, но след това решително продължи напред. — Не, не бива да се поддавам на малодушието…
Той пръв влезе през вратата, последван от Джалма.
— Дайте си ръката, княже, да не се спънете в тъмното.
Така двамата напредваха в мрака. По едно време спряха и се ослушаха. Тишината бе завладяла цялата къща. Постояха така известно време обгърнати от непрогледен мрак.
По едно време князът усети, че Фарингея тихо се отдалечава от него. След това чу рязко отваряне на врата и силното и затваряне.
Останал сам, князът направи опит да се огледа, но тъмнината закриваше всички предмети. Това го смути, ядоса и дори уплаши.
Изведнъж отнякъде прозвуча силният глас на метиса:
— Вие ми казахте, светли княже: „Бъди приятел!“ И аз постъпвам като приятел. Послужих си с хитрост, за да ви доведа на това място. Спомнете си, какво ви каза преди няколко дни княгиня Сен Дизие за Агрикол Балдуин, любовника на госпожица Кардовил. Слушайте, гледайте и сам съдете…
Гласът млъкна.
Джалма не издържа и извика:
— Фарингея, за Бога, отвори ми да изляза веднага!
Никой не му отговори.