Щом състави подлия си план, Родин веднага изпрати Жак Дюмулен при Света Гълъба, за да я попита дали не познава някоя висока, стройна и руса девойка. Тази задача не затрудни опитната Света Гълъба. След това бе набавена същата рокля, с каквато според разказа на госпожа Сен Дизие е била облечена Адриана. На девойката дадоха пари и й обясниха, че става дума за малка приятелска шега.
На Агрикол пък бе изпратено писмо, в което му се съобщаваше, че трябва да присъства на събрание, свързано с госпожица Кардовил.
Останалото бе въпрос на организация, която Родин владееше безпогрешно…
LXI глава
Брачно легло
Спалнята на Адриана Кардовил се осветяваше от кръгла лампа, изработена от алабастър, окачена на тавана посредством три красиви сребърни верижки.
Широкото легло от слонова кост бе застлано с бели, пухкави платна от муселин.
В стаята е тихо и уютно. В камината тихо пращят дърва. До вратата на банята е поставен сребърен съд пълен с благовонна вода, която освежава въздуха в цялото помещение.
Навсякъде цари спокойствие и тишина.
Неочаквано вратата от слонова кост тихо се отваря и в спалнята влиза Джалма.
Изминали са два часа от двойното убийство, което в заблуждението си е извършил князът.
До този момент той никога не бе влизал в спалнята на Адриана, но знаеше, че се намира на първия етаж и затова лесно я намери. Освен това той бе улеснен от обстоятелството, че слугите бяха предупредени да го пускат по всяко време без предварително да обявят за неговото идване.
Щом затвори вратата той веднага захвърли настрани бялата си чалма, защото му се струваше, че го стяга като железен обръч. Беше облечен в дреха от шарен кашмир, поради което не личаха няколкото капки кръв от убийството на непознатата девойка и Агрикол Балдуин. Той скръсти хладнокръвно ръце на гърдите си и продължително се огледа. Когато погледът му се спря на спалнята, князът почувства, че огнена вълна преминава през цялото му тяло. Той постави ръка на челото си и в тази поза остана неподвижен няколко минути, сякаш бе статуя.
След това той бавно падна на колене, като обърна лицето си към небето. По страните му се стичаха сълзи. От очите му не искреше нито омраза, нито радост от отмъщението. От тях струеше огромна болка.
„Убих я! Аз я лиших от живот! Убих онази, която тази сутрин жизнерадостна и весела се е събудила в тази стая. Сега, когато вече я няма, какво ми остана от нейното предателство? Какво право имах аз да я наказвам. Тя просто е обичала друг човек, а аз я убих за това, че не е предпочела мен. Кой съм тогава аз? Един полудив мъж, дошъл от другия край на света. Тя бе внимателна с мен, може би за да не ме обиди. А аз взех, че я убих. Малодушно убийство от засада! Само тигърът може да разкъсва невинни жертви, защото е звяр и живее в джунглата! Но кой е дал това право на мен?…“
Джалма покри лицето си с длани, но не можа да спре сълзите.
„Отлично знам, че ще се самоубия, но с това няма да се върне нейният живот.“
След това Джалма се изправи, извади окървавената кама от пояса си и я хвърли върху спалнята на Адриана. В другата си ръка държеше отворено шишенцето с отрова.
— Как можах! Как можах да я убия!
Изгледа шишето с мътен поглед и продължи да говори сам на себе си:
— Тази отрова е сигурно средство, но ще умра бавно. Може би като я приема угризенията на съвестта ми ще намалеят…
След тези думи той отпи няколко капки от течността. След малко краката му натежаха и той падна на колене до леглото.
Неочаквано вратата се отвори и в стаята влезе Адриана. Тя бе отпратила слугините, които й помагаха да се приготви за лягане и доволна тръгна към спалнята.
Изведнъж писък отгласи цялата къща.
Джалма, който не бе чул стъпките и по пухкавия килим се обърна.
Адриана бързо покри гърдите си, а в погледа й се четеше повече тъга, отколкото яд. Тя просто си помисли, че Джалма не е издържал на изгарящата го страст и тайно се е промъкнал в спалнята й. Тъкмо бе решила да се разсърди, когато видя ножа върху завивките. Тогава именно тя забеляза и странния израз на лицето на Джалма. Пристъпи към княза, посочи му камата и попита спокойно: