— Скъпи, как сте се озовали тук? И какъв е този нож?
Джалма не отговори.
В началото той помисли че това е някакво привидение, а не госпожица Кардовил. Но когато чу гласа й, го прониза мисълта, че е станала някаква фатална грешка. Едва успя да пропълзи до коленете на Адриана и с отпаднал глас попита:
— Адриана, не си ли мъртва?…
— Мъртва? — повтори изумена девойката.
— Не съм убил теб, не съм… Бог е справедлив!
Уплашена Адриана се огледа трескаво и като видя отново окървавения нож възкликна:
— Вие сте убили, вие… Джалма? Полудявам ли или вие наистина сте извършили убийство?
— Жива си, виждам те… — говореше тихо Джалма, сякаш още бе упоен. — Виждам те такава хубава, чиста… Знаех си аз, че не мога да те убия…
— Кого сте убили? Говорете, за Бога! — извика ужасена девойката.
— Не знам кого… Може би една жена… Тя приличаше много на теб… Там имаше и мъж, твоят любовник… С този нож се нахвърлих върху тях… Това е било сън, ужасен сън!
Индиецът плачеше от радост.
— Не е било сън. Ето ножът и кръвта по него — говореше трескаво Адриана.
— Мислех, че съм те убил и затова дойдох да умра до леглото, което щеше да бъде наше…
— Да умреш, от какво?
— Изпил съм отрова…
— Каква отрова? Кажи, че това не е истина! Ти не можеш да умреш! — заяви категорично госпожица Кардовил.
— Погледни… — индиецът й показа шишето, което стоеше на малката масичка от слонова кост.
Подтикната от бушуващите в нея объркани чувства, без да се подчинява на съзнанието, Адриана се хвърли към масичката и грабна шишето. Джалма, който стоеше на колене отчаяно извика и с един скок се намери до своята любима, но беше вече късно.
— Това лекарство не вреди. Ето, че и аз изпих от него…
След това в стаята настъпи зловеща тишина.
Девойката първа заговори, като се мъчеше гласът й да бъде спокоен:
— Какво толкова чудно има във всичко това? Станал си неволно убиец, а след това си решил със смъртта си да преодолееш греха. Прав си… Но аз не желая да живея след смъртта ти. Защо ме гледаш така? Действа ли бързо тази отрова, Джалма?
Смъртта наближаваше. Князът не отговори, защото си спомни думите на Фарингея за силата на отровата. Някакво отчаяние го обзе и той се сви, като скри лицето си в шепи. Коленете му вече не го държаха и той падна на леглото.
— Джалма! — извика девойката и се спусна към него. — Защо криеш лицето си?
Тя дръпна ръцете му и го погледна в лицето.
— Жив си, жив си…
— Тази отрова действа бавно — отвърна Джалма с тих глас.
След тези думи този силен млад мъж заплака отново.
— Не плачи, любими мой! Радвай се, нали си отиваме от този свят заедно. Враговете ни няма да могат да тържествуват!
— Те искаха да сме нещастни, но няма да успеят. Ще си отидем от този свят щастливи и весели!
— Адриана, какво говориш?…
— Не бълнувам, не се тревожи. Слушай ме добре, досетих се какъв е бил коварният им план. Те те подведоха и ти стана убиец. В тази страна коварството е на почит. А те знаят, че за убийство законът предвижда или доживотен затвор или смъртна присъда. Още тази нощ щяха да те предадат. Те са преценили, че човек като княз Джалма няма да се остави да бъде вкаран в затвора, а ще се самоубие. Знаели са също, че жена като Адриана Кардовил няма да живее след смъртта на своя любим… И така, нещата се подреждат много просто: ужасна смърт за него, смърт и за нея… Остава наследството, за което те примират…
— Но тези чудовища ще тържествуват! — извика Джалма. — Те не се излъгаха…
— Излъгаха се, мой Джалма — усмихна се Адриана. — Нашата смърт ще бъде небесна, приятна, защото тази отрова не действа бързо. А аз те обичам, мой Джалма…
След тези думи девойката се приближи така близо до княза, че топлият й дъх опари бузата му. Кръвта на младия индиец се разбушува, очите му заискриха. Двамата се прегърнаха силно, до болка.
— Любими мой! Съпруже ненагледни, колко си хубав… Обичам очите ти, челото ти, шията ти… Колко нощи не съм мигнала и съм мечтала за теб, за нас… Колко пъти съм преживяла божествения час, когато ще бъда твоя… Да, твоя, цялата… Както виждаш небето ни закриля и ни дава тази възможност… Ние вече сме венчани. Тази сутрин евангелският свещеник, който щеше да ни венчава след два дни получи скъп подарък от мен. Така че не съжалявай, мили. Нашите души ще се извисят по време на нашата целувка… Там при славния Бог, който е истинската любов.