— Адриана…
— Джалма…
Прозрачните и леки платна се спуснаха като пухкав облак и покриха това брачно и смъртно легло.
Смъртно, защото след около час Адриана и Джалма издъхнаха в сладострастна прегръдка.
LXII глава
Една среща
Адриана и Джалма умряха на 30 май.
На 31-ви, един ден преди срока за събиране на наследниците на Марий Ренепон, се случи следното.
Читателят навярно си спомня стаята в къщата на светите отци, където живееше господин Харди. Тя гледаше срещу малка градинка, мрачна и уединена, в която растяха тисови дървета. За да стигне до нея, човек трябваше да мине край две големи помещения, чиито врати не пропускаха никакъв шум.
Три дена вече тук живееше отец д’Егрини. Той бе принуден да се настани там, след внушението на иконома, който бе инструктиран от Родин.
Беше по обедно време.
Отец д’Егрини бе седнал в едно кресло и преглеждаше един сутрешен вестник, който бе изпълнен с новини от Париж. Една от тях гласеше:
„Вчера, в единадесет часа през нощта, в една къща на квартала «Ришельо» бе извършено двойно убийство. Жертвите са млада жена и работник. Девойката е починала веднага, а мъжът все още има шансове да оживее. Мотивите за престъплението са вероятно ревност. Разследването продължава.“
Като прочете това съобщение, отец д’Егрини остави вестника и се замисли: „Просто невероятно. Ето, че всички предвиждания на Родин се сбъднаха. Родът загина именно благодарение на страстите. Той бе предвидил това! Признавам, че е много умен, упорит и пресметлив. Кой би допуснал, че този кротък в миналото секретар, ще бъде завладян от такова властолюбие? Не е далеч денят когато този човек ще завладее цялото Общество, както е сторил това султанът с еничарите… Ние сме за него само стъпало. Той ме съсипа, унижи и смаза под своето презрение! Но нека имаме малко търпение. Денят на отмъщението наближава. Само аз притежавам волята на нашия генерал. Дори отец Кабочини, който пристигна от Рим, не знае това. Значи, съдбата на отец Родин е в ръцете ми. С рода на Ренепон той успя, признавам, но утре…“
Тези размишления на отец д’Егрини бяха прекъснати от шумното отваряне на вратата. Отчето изненадан се обърна и застина. Пред него стоеше маршал Симон.
Зад неговата фигура той успя да различи бледото лице на Родин, което се усмихна сатанински и веднага изчезна. Вратата се затвори и двамата мъже останаха сами.
Бащата на Роза и Бланка се бе променил неузнаваемо. Косата му бе посивяла, а лицето му бе покрито от гъста брада. Очите му гледаха трескаво, сякаш бяха очи на луд.
Маршалът, без да продума, свали наметалото си и отец д’Егрини успя да види закачени на кръста му две голи саби.
Свещеникът разбра всичко. Тогава той си спомни, как преди няколко дена Родин го попита, как ще реагира, ако маршалът го удари по лицето… Нямаше никакво съмнение, че това също е влизало в плановете на Родин, който бе вкарал доскорошния си съратник в капан.
Като продължаваше да мълчи, маршал Симон освободи сабите и ги постави на масата. След това скръсти ръце и бавно пристъпи към отец д’Егрини.
По този начин двамата мъже се изправиха един срещу друг. През целия си военен живот те бяха заставали в различни лагери и враждата между тях се бе трупала месец след месец, година след година. Сега маршалът бе дошъл да търси сметка за смъртта на дъщерите си.
— Децата ми умряха — проговори той с глух глас, — затова съм дошъл да ви убия!
— Господине — почти извика отчето, — не вярвайте…
— Трябва да ви убия! — мрачно повтори маршалът. — Вие и вашите съучастници изпратихте децата ми в онази болница за болни от холера. Сега аз ще отнема вашия живот.
— Но моят живот принадлежи на Бога, а след това на онзи, който иска да го отнеме…
— Ще се бием до смърт в тази стая — продължи маршал Симон — и аз съм спокоен, защото трябва да отмъстя.
— Не разбирам нито едно от вашите обвинения, господине — трескаво заговори отец д’Егрини, като неволно хапеше пребледнелите си устни. — Ако имате някакви съмнения, обърнете се към правосъдието…
Маршалът саркастично се засмя:
— Правосъдието… Вие много добре знаете, че живея, само за да отмъстя. Както виждам, обаче, вашето страхливо сърце едва тупа на върха на сабята… Предишният ни двубой бе една играчка. Но сегашният…