След смъртта на баща му, убит с оръжие в ръка (както писа от Батавия господин Жозюе Ван Даел на господин Родин), англичаните отнеха бащините му земи и първо затвориха Джалма като държавен престъпник, а после го освободиха. Тогава младият принц напусна континентална Индия и, придружен от генерал Симон, който не се откъсна от решетките на сина на своя стар приятел, цар Каджа-Синг, пристигна в Батавия, където се бе родила майка му, за да прибере скромното наследство от нейните роднини. В това наследство, което баща му толкова време бе презирал или просто забравил, имаше важни книжа и един медальон, който с нищо не се отличаваше от медальоните на Роз и Бланш. Генерал Симон се изненада и зарадва на тази находка, защото тя не само разкриваше роднинска връзка между майка му и майката на Джалма, но и явно обещаваше добро бъдеще за последния. Генералът остави Джалма в Батавия да свърши някои работи, а сам пое към близкия остров Суматра. Бяха му казали, че там може да намери кораб, който бързо и директно да го отведе в Европа, защото младият индиец на всяка цена трябваше да бъде в Париж на 13 февруари 1832 година. Ако генералът откриеше такъв кораб, трябваше веднага да се върне и да вземе Джалма. И така, очаквайки с всеки изминат ден завръщането му, Джалма тръгна към пристанището на Батавия с надеждата, че там ще види кораба от Суматра с бащата на Роз и Бланш на борда.
Нека кажем няколко думи за детството и юношеството на сина на Каджа-Синг. Той изгуби майка си съвсем малък и беше възпитан строго, без излишества. Като дете придружаваше баща си в ловните му походи за тигри, които криеха опасностите на истинска битка. Едва бе започнал да възмъжава, когато тръгна с баща си на война, за да защитава земите му. Войната бе тежка и кървава… Живеейки след смъртта на майката сред бащините си гори и планини и сред непрекъснати битки, силната му и простодушна същност се опази чиста и девствена, а прякорът Великодушния, който му прикачиха, беше напълно заслужен. Имаше поведение на истински принц и докато беше в затвора, царствено вдъхна уважение на английските си пазачи с мълчаливото си достойнство. Никакъв укор, никакво оплакване, само гордо и меланхолично спокойствие — това беше всичко, което противопостави на несправедливото и варварско отношение, докато излезе от затвора. Научен да живее по патриархалните и военните правила на планинците в отечеството си, което бе напуснал от няколко месеца след арестуването му, той не познаваше светските обноски. Но въпреки че не му липсваха добри качества, Джалма често изпадаше в крайности: не отстъпваше нито за миг от думата си, беше предан до смърт и сляпо доверчив към другите, в добротата си стигаше до себеотрицание, но ставаше непримирим с онзи, който проявяваше към него непризнателност, вероломство и измамничество. И накрая, той изобщо не ценеше живота на предателя и клетвоотстъпника, защото смяташе за справедливо сам да заплати с него, ако стане такъв. С една дума, той бе човек със здрави положителни качества. И сред характерите, пресметливостта, лукавствата, хитрините, ограниченията и преструвките в някое твърде изтънчено общество, каквото например е парижкото, един такъв човек би бил доста любопитен обект за наблюдение.