— За бога!!! Ще говорите ли?…
— Всичко ще ви кажа, ако ми отговорите какво беше прикрепено към последното писмо, което генерал Симон ви изпрати от Суматра.
— Изрезка от един френски вестник.
— И каква новина съдържаше тази изрезка за генерал Симон — добра или лоша?
Новината беше добра, тъй като в съобщението се казваше, че в отсъствието на генерала са признали последната му титла и последния му чин, даден му от императора; така бяха постъпили и с други негови събратя по оръжие, които се намираха в заточение.
— Вие наистина сте принц Джалма — каза контрабандистът, след като поразмисли малко. — Вече мога да говоря… Тази нощ генерал Симон слезе на остров Ява, но на едно пусто място по крайбрежието.
— На едно пусто място ли?
— Защото трябва да се крие…
— Той!… — извика Джалма смаян. — Да се крие… Защо?
— Изобщо не знам.
— Къде е? — попита Джалма, пребледнял от притеснение.
— На три мили оттук, близо до морския бряг, в развалините на Чанди…
— Той… принуден да се крие… — повтори Джалма и на лицето му се изписаха нарастващо учудване и тревога.
— Не съм сигурен, но мисля, че се крие заради дуела, който имаше в Суматра… — каза тайнствено контрабандистът.
— Дуел ли… С кого?
— Не зная, не съм уверен. Нали сте чували за развалините на Чанди?
— Да.
— Генералът ви чака там — това ми заръча да ви кажа…
— Значи и вие сте дошли с него от Суматра?
— Аз бях кормчията на малкото контрабандистко корабче, което тази вечер го докара до пустото крайбрежие. Той знаеше, че всеки ден ходите на пристанището и го чакате. Почти бях сигурен, че ще ви срещна там… Разказа ми за писмото, което сте получили от него, и за подробностите, които току-що ви съобщих, за да ви убедя напълно, че съм изпратен от него. Ако можеше да ви пише, щеше да го стори.
— И не ви ли каза защо е принуден да се крие?
— Нищо не ми каза… От някои негови думи се усъмних за това, което ви споменах… за дуела!…
Джалма познаваше храбростта и избухливостта на генерал Симон, затова сметна подозренията на контрабандиста за основателни. Той помълча малко и рече:
— Бихте ли откарали коня ми? Моята къща е извън града, ей там долу, скрита сред дърветата край новата джамия… Конят ще ми пречи, когато се изкачвам по планината Чанди. Ще стигна много по-бързо пеша…
— Зная къде живеете, генерал Симон ми каза… Щях да ви търся там, ако не ви бях срещнал сега. Дайте ми коня си…
Джалма скочи леко на земята, подаде юздата на Махал, разпаса единия край на пояса си, извади малка копринена кесийка, поднесе я на контрабандиста и му рече:
— Вие се оказахте верен човек… Вземете… Това е малко, но нямам повече…
— Каджа-Синг съвсем основателно е наречен Баща на великодушния — каза контрабандистът и се поклони с почит и признателност. Сетне тръгна по пътя, който водеше за Батавия, повел кобилата на Джалма.
Младият принц се шмугна в гъсталака и с бързи крачки пое към планината, където се намираха развалините на Чанди, до които щеше да стигне едва през нощта.
IV глава
Господин Жозюе Ван Даел
Господин Жозюе Ван Даел, холандски търговец, кореспондент на господин Родин, бе роден в Батавия, столицата на остров Ява. Родителите му го бяха изпратили да се възпитава в едно старо, прочуто духовно заведение в Пондшери, което принадлежеше на Исусовото общество. Той се записа в него като мирски член на обществото. Г-н Жозюе бе човек, чиято честност се смяташе за неопетнена. Беше изключително точен в работата си, студен, разсъдителен, потаен, твърде способен и остроумен. Винаги успяваше в търговските си начинания, защото един покровител неотклонно и навреме му съобщаваше случаите, които можеха да бъдат ползотворни за търговските му дела. Пондшерското духовно заведение се интересуваше от тези сделки и му възлагаше износа и размяната на продуктите от множеството имоти в селището. Г-н Жозюе говореше рядко, слушаше много и никога не влизаше в спор. Беше крайно учтив, даваше малко, но на място и с подбор. Изобщо Г-н Жозюе вдъхваше ако не симпатия, то поне онзи респект, който винаги се излъчва от строго безпогрешните хора, защото вместо да се повлияе от колониалните нрави, които често бяха твърде свободни и разпуснати, по всичко личеше, че той живее много прилично, а във външността му имаше нещо сурово и внушаващо почит.