От тези думи на полковник Слееман ще придобиете представа за ужасното общество, което има свои закони, свои длъжности, свои обичаи в разрез с всички божии и човешки закони. Те са предани един на друг до смърт и сляпо се подчиняват на главатарите си, които се смятат за непосредствени представители на мрачното им божество. Техни неприятели са всички, които не принадлежат към сектата им. Множат се с фантастична ярост.
Тези разпространители на убийствената вяра проповядват в сянка отвратителните си учения и покриват Индия с гъста мрежа от свои последователи. Трима от техните главатари и един от привържениците им успели да се измъкнат от упоритото преследване на английския управител и се добрали до южния край на Индия и чак до Малакския проток, съвсем близо до нашия остров. Един контрабандист и в известна степен морски разбойник, записан в тяхното общество на име Махал, ги настанил в ладийката си и ги докарал тук. Те смятат, че засега са в безопасност, защото по съвета на контрабандиста се крият в една гъста гора, където има много срутени храмове, чиито безбройни подземни проходи им служат за скривалища. Сред тези доста хитри главатари особено се откроява един на име Фарингея, надарен с изключителна решителност и превъзходни качества, които го правят наистина страшен. Той е метис, т.е. син на бял и индийка, живял е дълго в градове, където има английски кантори и говори много добре английски и френски. Другите двама са един негър и един индиец, а последователят им е малаец.
Контрабандистът Махал реши, че може да получи голяма награда, ако предаде главатарите и техния привърженик и се посъветва с мен, защото знаеше, както всички други, че съм близък приятел на един важен човек, който има влияние пред нашия управител. И така, преди два дни той ми предложи при известни условия да ми предаде негъра, метиса, индиеца и малаеца. Условията са една доста голяма сума пари и да му бъде осигурено настаняването на кораб, който отплува за Европа или за Америка, за да избегне неминуемото отмъщение на Удушвачите. На драго сърце приех възможността да предам на правосъдието убийците и обещах на Махал да му бъда посредник пред управителя, а освен това го помолих за една дребна услуга, която засягаше Джалма… Ще ви разкажа по-подробно, ако планът ми се осъществи, което скоро ще разбера, защото очаквам Махал да дойде при мен всеки момент.
Преди да завърша доклада си, който утре ще поеме за Европа с «Руитер», където запазих място за контрабандиста Махал, ако всичко се нареди добре, ще прибавя и нещо за една много важна работа. В последното си писмо, в което ви съобщих за смъртта на бащата на Джалма и за арестуването на сина от англичаните, ви помолих за сведения относно състоянието на г-н барон Трипо, банкер и фабрикант в Париж, чието предприятие има клон в Калкута. Тези сведения вече не са необходими, ако онова, което ми казаха, се окаже, за съжаление, истина. А вие постъпете съобразно обстоятелствата.
Неговото предприятие в Калкута дължи на мен и на нашия приятел в Пондишери доста големи суми, а казват, че работите на г-н Трипо били доста объркани, защото поискал да открие една фабрика и със зверска конкуренция да съсипе огромното и отдавна основано предприятие на богатия фабрикант г-н Франсоа Харди. Уверяват ме, че с това си начинание г-н Трипо съсипал и изгубил много капитал, няма съмнение, че той нанесе и голяма щета на г-н Франсоа Харди, но навреди и на себе си. Впрочем, за нас ще бъде ужасно, ако се разори, защото дължи на мен и на нашите доста пари. Така че е желателно с различните изпитани средства, с които разполагате, окончателно да се дискредитира и съсипе предприятието на г-н Харди, което и без това е вече разклатено от безмилостната конкуренция на г-н Трипо. Ако това стане, той за кратко време ще успее да си възвърне изгубеното. Унищожаването на противника му ще го постави в добро положение и нашите пари ще се възстановят. Жалко е, без съмнение, че трябва да стигнем до такава крайност, за да си възвърнем парите, но защо пък в наше време да не си послужим със същото оръжие, което непрекъснато използуват против нас? Щом сме стигнали дотук благодарение несправедливостта и злобата на хората, трябва да го направим, спомняйки си, че се грижим за запазването на земните си богатства с искреното намерение да прославим Бога, тъй като, ако те преминат в ръцете на нашите врагове, се превръщат в опасни средства за погибел и съблазън. При това аз само изказвам скромното си желание. Дори и да можех да взема инициативата за тези пари в свои ръце, пак нямаше да го сторя на своя глава. Моята воля не ми принадлежи… Тя, както и всичко, което имам, е на ония, пред които съм се клел сляпо да се подчинявам.“