Тук-там сред полусрутените тухлени стени се виждаха остатъци от издатини. Те също бяха от камък и представляваха фантастични изображения. Най-запазена беше фигурата на човек със слонска глава и крила на прилеп, който поглъщаше едно дете. Сред дълбоката нощна тишина и на лунната светлина нямаше нищо по-зловещо от тези развалини, заобиколени от зелени, мрачни и гъсти дървета, белязани със страховити знаци.
До една от стените на стария храм, издигнат в чест на някакво тайнствено и кръвожадно явско божество, стърчеше струпана набързо от рухналите камъни и тухли колиба. Изплетената й от тръстики врата беше отворена. От нея се разливаше червеникава светлина, която пръскаше пламналите си отблясъци върху високите треви наоколо.
В колибата, осветявана от един пръстен светилник с фитил от конци на кокосов орех, потопен във финиково масло, седяха трима мъже.
Първият беше около четиридесетгодишен, облечен бедно, по европейски. По бледото му, почти бяло лице можеше да се съди, че е метис.
Вторият беше як африкански негър с дебели устни, здрави плещи и жилести крака. Къдравата му коса бе започнала да побелява. Беше облечен в дрипи и стоеше прав до индиеца.
Третият спеше под една рогозка, просната в единия край на колибата.
Тези мъже бяха тримата главатари на Удушвачите. Подгонени от континентална Индия, те избягаха на остров Ява, където ги отведе контрабандистът Махал.
— Малаецът го няма — каза метисът Фарингея, най-опасният главатар на човекоубийственото братство, — може би Джалма го е убил, докато е изпълнявал заповедите ни.
— Заради бурята всички змии са изпълзяли от земята — рече негърът, — може някоя да го е ухапала и сега тялото му да се е превърнало в змийско гнездо.
— Който иска да служи на доброто дело — каза мрачно Фарингея, — трябва да умее да надвива смъртта.
— И да убива — допълни негърът.
Един сподавен вик и няколко несвързани думи накараха двамата мъже да обърнат очи към заспалия.
Той беше на не повече от тридесет години. Гладкото му лице с цвят на мед, робата му от грубо сукно, малката му чалма на тъмни и жълти ивици показваха, че произхожда от чисто индуско племе. Явно някакъв мъчителен кошмар смущаваше съня му. Обилна пот се стичаше по сбръчканото му лице. Той бълнуваше накъсано и потръпваше от време на време.
— Пак този сън! — каза Фарингея на негъра. — Все го мъчи споменът за онзи човек!
— За кого?
— Не си ли спомняте, че преди пет години свирепият полковник Кенеди… заклетият враг на индийците, дойде по крайбрежието на Ганг на лов за тигри с двадесет коня, четири слона и петдесет слуги.
— Да, да — каза негърът, — но ние, тримата ловци на хора, направихме по-добър улов от Кенеди. Със своите коне, слонове и многобройни слуги той не успя да улови нито един тигър… А ние успяхме — добави той със зловещ хумор.
— Да, Кенеди — този тигър в човешки образ, попадна в нашите примки и братята на доброто дело пожертвуваха прекрасния си улов на своята богиня Бохвания. Ако си спомняте, тъкмо когато за последен път стягахме въжето около врата на Кенеди, забелязахме онзи пътник… Той ни видя и затова трябваше да се отървем от него… Оттогава — добави Фарингея, — споменът за убийството на този човек го преследва насън — той посочи заспалия индиец.
— Преследва го и наяве — рече негърът с красноречив поглед.
— Чуйте — каза Фарингея и се обърна към индиеца, който в кошмара си отново започна да говори несвързано, — чуйте, отново повтаря думите на онзи пътник, комуто предложихме или да умре, или да служи с нас на доброто дело…
И наистина, индиецът произнасяше насън нещо като тайнствени въпроси, на които след това отговаряше.
— Пътниче — казваше той, правейки големи паузи, — каква е тази черна бръчка на челото ти? От едното слепоочие, та чак до другото… Това е злокобен белег. Очите ви са тъжни като смъртта… Били сте жертва на някого? Тръгнете с нас… Бохвания отмъщава за жертвите. Патил ли сте? — Да, много съм патил. — Отдавна ли? — Да, много отдавна. — Още ли страдате? — Винаги страдам. — Как ще се отплатите на онзи, който ви е ударил? — С милост. — Ще отвърнете ли на удара с удар? — Вместо с омраза, ще се отплатя с любов. — Че кой сте вие, който се отплаща за злото с добро? — Аз съм онзи, който обича, който страда и който прощава…