— Бохвария ще бди над нас — безстрашните ловци на хора! Смелост, братя, смелост… Светът е голям… Нашите жертви са навред. Англичаните ни заставят да напуснем Индия — нас, тримата главатари на доброто дело. Какво ни засяга! Тук остават нашите братя, прикрити, многобройни и ужасни като черните скорпиони, които издават присъствието си само с едно смъртоносно ухапване. Заточението разширява владенията ни… Братко, Америка е ваша — каза той вдъхновено на индиеца. — Братко, Африка е ваша — каза на негъра. — А за мен, братя, остава Европа… Навсякъде, където има жертви, има и сърца, препълнени с омраза. На нас се пада да разпалим тази омраза с огъня на отмъщението!!! На нас се пада с хитрини и примамки да привлечем служителите на Бохвания — всички онези, чиято последователност, смелост и храброст могат да ни бъдат полезни. В себе си и заради себе си нека разчитаме на предаността и себеотрицанието. Нека си дадем сила, помощ и подкрепа. Нека всички, които не са с нас, бъдат наши жертви. Нека се уединим между всички, срещу всички и въпреки всички. Нека за нас не съществува нито отечество, нито семейство. Семейството са нашите братя, отечеството ни е светът.
Това красноречие направи особено впечатление на негъра и индиеца, защото те обикновено се поддаваха на влиянието на Фарингея, който беше по-умен от тях, макар те също да бяха едни от изявените главатари на кръвожадното общество.
— Да, така е, братко! — извика индиецът, заразен от възторга на Фарингея, — светът е наш… Нека дори тук, в Ява, оставим следа от нашето заминаване. Нека преди да си тръгнем от този остров да основем дружество на доброто дело. То бързо ще се разрасне, защото тук мизерията е голяма, а холандците грабят със същата стръв, както англичаните… Братко, в мочурливите оризища на този остров, където работниците винаги намират смъртта си, видях хора, принудени да извършват убийствена работа. Бяха бледи като трупове, изтощени от болести, труд и глад. Някои падаха и не ставаха повече… Братко, доброто дело ще се разпространи тук.
— Завчера вечерта — каза метисът, — стоях на брега на езерото зад една скала. Към водата се приближи млада жена. Няколкото дрипи едва прикриваха мършавото й загоряло на слънцето тяло. В ръцете си държеше малко дете, притискаше го към изсъхналите си гърди и плачеше. Целуна го три пъти и рече: „Поне ти няма да бъдеш злочесто като баща си“, а сетне го хвърли във водата. То изпищя и изчезна. Като чуха писъка, скритите в тръстиките крокодили се хвърлиха в езерото… Братя, тук майките убиват децата си от милосърдие. Доброто дело ще се разпространи по тази земя.
— Тази сутрин — каза негърът, — докато пребиваха с бич един черен роб, някакъв стар низък търговец в Батавия пое от полската си къща към града. В носилото му имаше и две от момичетата, които населяват харема му и които той купува от семействата им, защото сиромасите не могат да ги изхранят. Момичетата жално хленчеха, но той не им обръщаше никакво внимание. Дванадесет млади и здрави момци крепяха носилото му. Братя, тук има майки, които продават дъщерите си от недоимък, има роби, които бичуват, има хора, които пренасят други хора, сякаш са товарни добичета… Доброто дело ще пусне корен в тази земя.
— В тази земя и във всяка земя, където царуват насилието, мизерията, развратът и робството.
— Впрочем, дано привлечем Джалма, както ни посъветва Махал контрабандистът — каза индиецът. — Тогава от идването ни на остров Ява ще има двойна полза, защото преди да си тръгнем, сред нашите последователи ще бъде този предприемчив и смел млад момък, който има толкова причини да мрази хората.
— Когато дойде, трябва да разпалим още повече злобата му.
— Нека му припомним смъртта на баща му.
— Клането на хората му…
— Арестуването му.
— Щом омразата пламне в сърцето му, той ще бъде наш…
Негърът се замисли за малко и изведнъж рече:
— Братя, ами ако Махал контрабандистът ни мами?
— Той ли! — извика индиецът с негодувание. — Та той ни взе с ладията си, осигури ни бягството от сушата, ще ни откара до Бомбай, където ще намерим кораби за Америка, Европа и Африка.
— Каква полза ще има Махал да ни предаде? — попита Фарингея. — Той знае, че нищо не ще го спаси от отмъщението на синовете на Бохвания.
— Освен това — рече черният, — нали ни се закле, че с хитрост ще накара Джалма да дойде тази вечер при нас? А щом дойде веднъж, вече ще бъде наш…
— Та нали контрабандистът сам ни накара да заповядаме на малаеца да отиде в ажупата на Джалма докато спи и вместо да го убие, да напише на ръката му името на Бохвания. По това Джалма ще може да съди за решителността, пъргавината и покорността на нашите братя. Ще знае от какво да се бои и какво да очаква от такива хора… От възторг или от страх той ще се присъедини към нас!